Света троица [Войните на Розите-2]

Солсбъри задъвка долната си устна при спомена и челюстта му едва забележимо се издаде напред, когато вдигна глава.

— Въпреки това, още е млад и може би недостатъчно лукав — заяви той.

Тя кимна, като прикри доволната си усмивка.

— И прекара три години във Франция, докато аз тук следях всеки слух, идващ от ланкастърските съдилища. Не, лично трябва да ги предвождам, Алис. Уорик ще има своя шанс в близкото бъдеще. Не той дойде да ми съобщи за тези Храбреци на кралицата, че тренират и се подготвят. За тези Храбреци на краля, дето яздят из Севера и събират лъкове и пики, и железни боздугани. Къде бихме били, ако ги нямаше хората, на които плащам, за да ми донасят тези неща? Загубени щяхме да сме, Алис. Един Господ знае дали оттук нататък кралят изобщо ще напусне леглото си. Вече цяла година нямам никого в Кенилуърт, та да ми съобщи в какво състояние е той. Двама яки мъже — и двамата умрели в злополуки? Младият Джон Донел открит обесен от собствената си ръка, при положение че го познавам като веселяк, изобщо не страдаше от черни мисли? Сър Хю Сароу пък открит мъртъв в един от домовете с лоша репутация? Изключително странно човек да е посечен така в леглото си, Алис. Още преди две години знаех, че трябва да събирам рицари и наемници, все едно колко разорително ще е. Опитаха се да ми замажат очите, но аз си знаех. Щом толкова им се щеше да съм сляп, явно е имало нещо, дето не са искали да видя. Не, зад тази опасност се крие кралицата, тази вълчица, а не Хенри. Този беден, съсипан човечец е изцяло на милостта ѝ, на нейната и на тази на съветниците и придворните ѝ. Не се и съмнявам, че синовете на Пърси още ги боли от загубата на баща им. Те са планирали това и аз трябва да им отвърна, иначе ще видя в огъня всичко, за което съм се борил през живота си.

— Много добре, Ричард — обади се Алис. — Доволна съм, че чувам от теб тези думи. Надявам се, ще пазиш сина ни жив и здрав?

— Доколкото е по силите ми — отвърна Солсбъри. — И, с Божия помощ, ще прекратим всичко това — той леко наведе глава и сенки заиграха по очите му. — Казвам ти, Алис, щом Хенри трябва да падне, няма да се дърпам като Йорк. Не и когато родът и титлите ми са застрашени. Ще нанеса удара, който ще прекрати тази война на тайно шушукане. Защото, ако Йорк е разгромен, следващият ще е Солсбъри, а после Уорик. Един Указ ще доведе до следващия и всички ще бъдем напъдени от Англия. Няма да позволя това даже през трупа ми.

— Стара ми лисицо — рече тя и се отпусна в прегръдките му, а той я обгърна с ръце и подпря брадичка върху главата ѝ. — Върни се жив и здрав при мен, когато това свърши. Туй е всичко, за което те моля.

— Ще се върна — зарече се той, дишайки тежко с устни, допрени в косата ѝ. Усети как тя трепери под пръстите му. — Шшт! Не се бой за мен, любов моя! Имам три хиляди мъже — и Йорк още две хиляди. Синът ни ще доведе две хиляди с неговата червена униформа, почти половината от гарнизона му в Кале. Седем хиляди, Алис! И то не разни селяни, свикнали да въртят косата и мотиката, а добри воини в броня. Един железен нож, моя любов, с който да ударим или да блокираме силите на кралицата. Нима не бяхме повикани на Големия съвет в Ковънтри? По заповед на самия крал аз имам разрешението му да придвижвам армията си из страната, горките глупци, дето го позволиха. Няма да се движим нощем, а през деня, събираме се по заповед на краля. Обещавам ти, преди да падне първата слана, ще разбия враговете. Ще ги изтръгна и разпръсна като слабо семе от слаби видове, каквито всъщност са. Честна дума, Алис, ще го сторя.