Божият гняв

— Не, братко, очевидно не е.

Бившият учител вдигна Наказателния кодекс и присви очи с пренебрежение.

— Прочел съм египетския закон от кора до кора и никъде не срещнах наказание за вероотстъпничество. В светлината на египетския закон всеки може да се откаже от правата вяра и да стане кафир, християнин или друг някакъв, какъвто си поиска. А сега ми издекламирай онова, което Аллах казва в сура 2, аят 217.

Сура 2 е най-дългата глава от Корана, поради което на Ахмед му бе потребно малко време да си я припомни.

— „А които от вас отстъпят от религията си и умрат неверници, на такива пропадат делата и в земния живот, и в отвъдния, и те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно“.

— Което пък се допълва от сунната на Пророка, мир нему — намеси се веднага Айман. — Думите на Пратеника на Аллах, мир нему, са записани в съответния хадис: „Убивайте всеки, който се откаже от нашата вяра“. — Вдигна синята книга, която държеше в ръката си. — С други думи, Аллах праща вероотстъпниците в огъня, а Пророкът повелява да бъдат избити, но египетският закон дори не гледа на това като на престъпление. И пак ще попитам: това ли е ислямът?

— В името на Аллах, разбира се, че не!

— Дадох само три примера, но има още безброй други, показващи пълното разминаване между божия закон и закона, който е в сила в Египет. — Плю яростно. — Знаеш ли какво ми напомня Египет?

Ахмед поклати глава.

— Преди Пророкът, мир нему, да проповядва словото на Аллах, Арабия е тънела в джахилия, в невежество по отношение на бог. Джахили е общество, което не се подчинява безрезервно и единствено на Аллах, а живее безпросветно, без да познава божиите закони. Това има огромно значение, защото божият закон е универсален закон. — Наведе се и взе едно малко камъче. — Виждаш ли този камък? Ще го пусна. — Хвърли го на земята. — Падна, видя ли? А защо падна?

— Заради закона на гравитацията, братко.

— Който е божи закон! Божият закон е еднакъв и на земята, и на луната, такъв е сега и такъв е бил преди хиляда години, той е вечен и универсален, защото е бил установен от Аллах. Същото е с шериата. Божият закон, който Аллах е постановил за хората, подобно на закона за гравитацията и всички природни закони, е вечен и универсален, валиден за всички хора, независимо от тяхната раса и националност, валиден тук и в Америка, валиден днес, утре и по времето на Пророка, мир нему. Шериатът е най-добрият закон, защото идва от бога, а законите на божиите създания не могат да се сравняват със закона на самия Създател.

— Следователно трябва да отхвърляме човешките закони.

— С всички сили! Точно в това се състои същината на посланието на Аллах: всички трябва да приемат божия закон и да отхвърлят всякакви други закони. Основният съзидателен принцип е вечната истина, която ти каза преди малко: „Ла Илаха илла-ллах“ — „Няма друг Бог, освен Аллах“. Тази декларация обявява война на възможността хората да приемат закони, които не са позволени от Бога. „Ла Илаха илла-ллах“ е освободила хората едни от други. Един правоверен не може да бъде роб на друг, всички сме в крайна сметка свободни и никой не може да упражнява власт над другия. Дължим подчинение единствено на Аллах и на шериата. Ислямът слага край на човешката справедливост и установява божията справедливост. Аллах е казал, че алкохол не може да се пие, и правоверните са се подчинили. Сравни това със светските правителства джахили, с тяхното законодателство и всички институции, полиции и военни, които срещат такива трудности да накарат хората да се подчиняват на законите им. И Америка се опита да забрани алкохола, нали така? И какво, успя ли? Нима провалът на Америка в премахването на алкохола, сравнен с успеха на исляма в същото, не е доказателство, че божият закон е много по-ефикасен от човешките закони?