Вечната маска на смъртта [bg]

Клавдия често бе ходила на голямото гробище край Апиевия път, това тук не беше по-различно.

Като оставиха коларските пътища зад себе си, те навлязоха в блатиста местност с мътни потоци, преплетени храсталаци, запуснати паметници, рушащи се гробници във форма на ковчег с плоски покриви, ронещи се плочи, колони и статуи.

Градският шум внезапно бе останал надалеч и го замениха зловещи, опъващи нервите звуци: крясък на преследваща плячката си птица, шумолене на животинки в храсталаците.

Клавдия бе взела със себе си картата на Салуст, въпреки че вече беше запаметила нейните простички указания. Тя потърси горичката от терпентинови дървета, потънала в море от прещип и шипки. Отначало завиха погрешно, но накрая откриха терпентиновите дървета точно, когато слънцето започна да къпе гробището в странен червеникав блясък.

Гробницата на Тит Лабиен стоеше самотна. Муран остави торбата си на земята, извади фенер, удари огнивото и го запали. С Пугна до себе си, Белатон се наведе, а Клавдия внимателно огледа надписите по стената на гробницата. Тя намери името, след което имаше съкращения, описващи чина на Лабиен във войската и постиженията му. Опипа почвата наоколо. Беше твърда и утъпкана. Сега насочи вниманието си към покривната плоча на гробницата, натисна я и тя леко помръдна.

— Трябва ни светлина…

Макар и малко трудно, те запалиха още два фенера и факла. Клавдия вдигна факлата, а Муран отмести плочата. После тя се наведе и огледа вътрешността на гробницата. Усети миризмата и забеляза обгарянията по камъка, както и купчинките орлова папрат — знак, че гробницата е била отваряна неотдавна. Тя се спусна предпазливо надолу, опипа с ръце пространството край себе си и скоро намери преградната врата, която побутна навътре. Муран помогна на Белатон и Пугна също да се вмъкнат вътре. Кучето се движеше все така безшумно, но Клавдия усети напрежението в него, а носът му почти докосваше земята, докато те внимателно започнаха да слизат по тесните, стръмни стълби.