Вечната маска на смъртта [bg]

Белатон вече се оправяше. Пугна продължаваше да души овъглените останки. Муран се наведе.

— Филип е изгорял жив! — заяви той. — Но Гавин? — Вдигна поглед нагоре. — Нали Ватиканският хълм гъмжи от усойници? Мисля, че това го е убило. Погледни!

Той измести фенера и посочи обсипаните с петна крака и червените белези точно над глезена.

Сега Белатон оглеждаше земята. Пугна незаинтересувано се отдръпна назад.

— Не са били убити тук. Вижте! — отбеляза Белатон и посочи следите по пода.

Те се върнаха в подземието и Муран огледа входовете на другите тунели. Атмосферата беше зловеща, Белатон си мърмореше нещо, Муран задаваше въпроси и все пак наоколо властваше тази предзнаменователна тишина, сякаш нечие злостно присъствие се спотайваше в сенките.

— Мислиш ли, че Валентиниан е тук? — попита Муран, като се върна в кухината. Белатон и Пугна също оглеждаха входовете на тунелите.

— О, да! — отвърна Клавдия. — Муране, това ще бъде по-опасно от всичко, с което си се сблъсквал някога на арената! Валентиниан ще избяга. Ще се опита да се измъкне, той иска да ни убие. Никога не е очаквал, че ще открием това място. Той е отчаян и отмъстителен човек, но въпросът е — кой тунел и къде ще ни отведе той?

— Този! — върна се Белатон, докато Пугна се дърпаше от каишката си, и дребничкият мъж посочи средния тунел. — Там са били убити онези двамата. По пода има масло. Подозирам, че скални пепелянки и усойници гнездят тук, в цепнатините от двете страни. Трябва да внимаваме!

Муран заяви, че ще тръгне по тунела, но Белатон го дръпна за ръката и се засмя:

— Може и да си шампион на игрите — прошепна той, — но тук шампионът е Пугна! Той ще ни осигури безопасност!

Те се вмъкнаха в тунела и спряха на мястото, където са били убити Гавин и Филип. Белезите бяха очевидни: мястото още вонеше на овъглена плът, от двете им страни, в пукнатините имаше много гнезда на усойници.

— Сега не са опасни! — обади се Белатон. — Огънят, предизвикан вероятно от изпусната в маслото факла, ги е привлякъл. Усойниците винаги се примъкват към топлото. Освен това те ще се боят от Пугна.

Той замълча и каза на Муран да вдигне фенера колкото е възможно по-високо. Муран го вдигна и светлината освети голямата локва масло.

— Простира се на около метър — прошепна Муран. — Как може да я заобиколим?

— Не можем! — обясни Белатон. Той протегна бастуна си и го пъхна в локвата. — Не е дълбока. По-безопасно ще е да я прекосим по средата и да се държим по-надалеч от стените. Загасете факлите!

Клавдия се подчини, Белатон прошепна нещо на Пугна, който тръгна напред, маслото очевидно не му правеше впечатление. Муран го последва, а накрая вървеше Клавдия. Тя усети как маслото накваси краката й, острата миризма дразнеше носа и гърлото й. Съзря на светлината на фенера сребристите люспи на змиите, но те не представляваха истинска опасност. Клавдия беше изпитвала същото, когато играеше като дете: змиите са опасни само, когато ги нападнеш или преднамерено ги предизвикаш.