Интервенция [bg]

— Има и заключващи се чекмеджета, ако са параноични — пошегува се Наоми, посочвайки редиците чекмеджета, опасващи стените. — Но ги уверете, че сигурността на сградата ни е много надеждна. Което ми напомня, че ще им трябват пропуски със снимки. Охраната на долния етаж ще ги пусне утре, тъй като днес ще я предупредя. Освен това те ще трябва да подпишат декларация, че са се запознали подробно с всички инструкции за ползване и за поемане на евентуални щети. Ако искат да започнат утре, ще оставя едно копие тук на масата и ще ви помоля да ги предупредите да го подпишат.

— Ще се радвам да го направя — кимна Джак.

— Добре тогава. Разбрахме се. Освен ако нямате и други въпроси.

— Не мисля. Организацията е перфектна. Шон може да работи в тази стая с костите и може би с документите, а Сана има на разположение лабораторията. По-добре не може и да бъде. Благодаря ви. Ако случайно имате приятели, които искат да минат да им направя някоя и друга аутопсия, обадете ми се. Иска ми се да ви се реванширам по някакъв начин.

Наоми се разсмя.

— Чувала съм за вашето чувство за хумор.

Той й благодари отново и си тръгна. Дъждът беше спрял. Вдигна очи нагоре и съзря малко, но недвусмислено късче ясно небе, което му напомни колко бързо се мени времето в Ню Йорк.

Взе на бегом разстоянието до Патологическия център. Със съгласието на Бингам и Наоми работата на семейство Дотри се беше придвижила напред. Джак се изкачи с асансьора, нямаше търпение да съобщи на Джеймс, че е уредил нещата. Седна на стола си, хвърляйки поглед към часовника, докато вадеше визитката, която Джеймс му беше дал. Стрелката показваше четири часа. Предполагайки, че Джеймс отдавна си е тръгнал от приема в имението „Грейси“, той позвъни на пряката линия, вместо да го търси на мобилния.

— Имам добри новини — обяви той, когато чу отсреща гласа на кардинала.

— Това е голямо облекчение — отвърна Джеймс. — Значи д-р Бингам ще позволи на Шон и Сана да използват неговата славна лаборатория?

— Да, така е! — отвърна гордо Джак. — Нареди се идеално. Става въпрос за една от няколкото независими лаборатории, има място както за Шон, така и за Сана, с цялата апаратура, която може да им потрябва. Мястото е много изолирано и сигурно. Могат да започнат още утре, ако искат.

— Слава на Бога — долетя гласът на Джеймс. — Говорих с Шон преди няма и час. Казах му, че си се съгласил да помогнеш що се касае до лаборатория, и че ще му се обадиш днес по-късно да го уведомиш какво е положението.

— Искаш да му се обадя аз?

— Да. Мисля, че така трябва. Знам, че иска да ти благодари за помощта. Така ми каза, но между нас да си остане, струва ми се, че иска да се увери, че наистина съм ти обяснил за каква секретна работа става дума. И той като мен е параноичен да не изтече информация.