Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
Пускането на брада не му допадна. Бе носил мустаци, откакто природата му даде тази възможност, но в „Луис“ наредиха да ги обръсне. Сега не можеше да се наслаждава на всекидневния лек сърбеж, плъзващ по бузите и под брадата; липсваше му докосването на бръснача. А и не се харесваше с брада — тя му придаваше престъпен вид. Надзирателите шеговито подмятаха, че си създава ново скривалище. Продължаваше да чепка влакна и да чете Оливър Голдсмит. Оставаха му четири години от присъдата.
После нещата изведнъж се объркаха. Отведоха го за фотографиране в анфас и профил. После да се обръсне. Бръснарят му каза, че има късмет, дето не е в „Стрейнджуейс“ — там щели да му поискат осемнайсет пенса за услугата. Когато се върна в килията, получи нареждане да събере оскъдните си вещи и да се приготви за прехвърляне. Отведоха го до гарата и го качиха на влака под охрана. Едва намираше сили да хвърли поглед към селския пейзаж, чието съществуване сякаш му се подиграваше с всеки свой кон или крава. Сега разбираше как човек може да полудее от липсата на най-обикновени неща.
Когато влакът пристигна в Лондон, качиха затворника на кабриолет и го откараха до затвора „Пентънвил“. Там му казаха, че го подготвят за освобождаване. Цял ден остана заключен в единична килия — по-късно си мислеше, че това е бил най-мъчителният ден от трите му години зад решетките. Знаеше, че би трябвало да е щастлив; ала вместо това се чувстваше също тъй объркан от освобождаването, както някога от ареста. Двама детективи дойдоха и му връчиха документи; трябваше да се яви в Скотланд Ярд за нови нареждания.
В десет и половина сутринта на 19 октомври 1906 година Джордж Ейдълджи напусна „Пентънвил“ в кабриолет заедно с един евреин, когото също освобождаваха. Не го попита дали е истински евреин, или е станал такъв в затвора. Кабриолетът остави спътника му пред Еврейското дружество за подпомагане на затворниците, сетне продължи към централата на Чърч Арми6. Затворниците, членуващи в подобни организации, получаваха двойна парична помощ след освобождаването. Джордж получи сумата от две лири, девет шилинга и десет пенса. После служители от организацията го отведоха до Скотланд Ярд, където му обясниха условията за освобождаването. Трябваше да представи адрес, където ще отседне; веднъж месечно да се отчита в Скотланд Ярд и да уведомява предварително, ако има намерение да напуска Лондон.
Един вестник бе пратил в „Пентънвил“ фотограф да заснеме как Джордж Ейдълджи напуска затвора. Погрешка човекът засне затворник, освободен половин час преди Джордж, и тъй вестникът отпечата чужда снимка.
От Скотланд Ярд откараха Джордж да се срещне с родителите си.
Беше свободен.
И сетне той среща Джийн.
Остават няколко месеца до трийсет и осмия му рожден ден. Тази година Сидни Паджет му рисува портрет — седнал е вдървено на тапицирано кресло с леко разгърнат фрак, за да се вижда златният ланец; в лявата си ръка държи бележник, в дясната сребърен автоматичен молив. Косата му вече отстъпва над слепоочията, но пищните мустаци напълно компенсират тази загуба — те завладяват лицето над и около горната устна и протягат засуканите си връхчета отвъд ушите. Това придава на Артър властния вид на военен прокурор, чийто авторитет се подсилва от карирания герб в горния ъгъл на портрета.
Артър пръв е готов да признае, че познанията му за жените са по-скоро на джентълмен, отколкото на бонвиван. Вярно, на млади години е имал бурни флиртове — дори един епизод, свързан с летящите риби. Имал е близост с Елмор Уелдън, която тежеше цели седемдесет килограма, но, разбира се, един джентълмен не споменава подобни подробности. Имаше Туй, която с годините се превърна в негова приятелка и сестра, а сетне изведнъж в болна сестричка. И, естествено, истинските му сестри. В клуба чете статистики за проституцията. На чаша портвайн се разказват истории, които понякога той отказва да слуша — например истории за уединени стаи в дискретни ресторанти. Виждал е гинекологични заболявалия, посещавал е затворнички, запознат е с болестите на портсмътските моряци и други хора с нисък морал. Неговото разбиране за сексуалния акт е различно, макар и по-скоро свързано с печалните последствия, отколкото с веселите прелюдии.
Майка му е единствената жена, чиито напътствия е готов да приеме. С други представителки на прекрасния пол е бил по-голям брат, заместител на баща, властен съпруг, грижовен лекар, щедър благодетел, който подписва празни чекове, и Дядо Коледа. Категорично е доволен от разделението и разликите между половете, както мъдро ги е оформило обществото в течение на векове. Решително отхвърля идеята жените да имат право на глас: когато се прибере от работа, един мъж не иска насреща си политик край камината. Познавайки сравнително слабо жените, той може да ги идеализира повече. И смята, че така трябва да бъде.
6
Чърч Арми — евангелистка благотворителна организация, свързана с англиканската църква. — Б.пр.