Игри на изчезване [bg]

Аз мълчах.

— В Куандзъ ловяхме риба по специален начин — продължи той. — По древна традиция. Отпреди хиляда години. Вече не се среща често, освен да се покажем пред чужденците. Ловим риба с птица. Това знаеше ли го?

Поклатих глава.

— Човек излиза през нощта на сал с книжен фенер — казва той. — Чака, докато всичко утихне, наоколо е мрак, той е далече от брега. Водата е дълбока, рибите спят. Но той не е сам. На сала с него има голяма птица, дето лови риба. Тук й викаме юин. Знаех как е на английски, но съм забравил. Едни големи красиви птици с дълги шии. И тъй, когато се стъмни напълно, мъжът връзва шията на птицата с връв. Не я стяга прекомерно, за да може да диша. После изскубва дългите й пера, да не избяга от сала. Птицата се съпротивлява, но той е господарят, а тя е негов роб. И той трябва да й го набие в главата. Птицата няма да оцелее без рибаря. Без дългите си пера тя не може да лети. И когато дойде моментът, рибарят взема пръта и потапя птицата под водата. Отначало тя се съпротивлява, но добрият рибар не се дава лесно. Той по-скоро би удавил птицата, отколкото да я остави да му се изплъзне.

И тъй, скоро птицата престава да се бори и се потапя във водата. И тогава, заплува ли веднъж в дълбокото, се случва нещо. Инстинктът й проработва. Тя се гмурва надолу и почва да върши единственото, което умее. Да ловува. Забравя за господаря си. Забравя за връвта около шията и за пръта, който я притиска надолу. Забравя за изскубнатите си пера. Гмурва се към дъното и подгонва всичката риба, която й се изпречи, точно както би направила, ако беше свободна. Гони я, докато не налапа някоя. След което, без да му мисли, я гълта и излиза на повърхността. Рибарят измъква птицата с пръта си и я мята на сала. Тя не може да диша, задушава се. Рибата, все още жива, е заседнала в гърлото й. Връвта около шията не й позволява да я преглътне. Сега, ако не е рибарят, тя ще се задуши с плячката, която не може да изяде. Трябва да я даде на рибаря, иначе ще умре. Рибарят се смилява. Отваря със сила клюна на птицата и измъква рибата от гърлото й. Това е първият му улов. След което отново потапя птицата под водата. И отново. Ден след ден, месец след месец. След много месеци птицата се приучва да обича рибаря. Защото знае, че той винаги ще я спаси. Затова тя му хваща все по-големи и по-големи риби. Гладна е, но не може да се нахрани. По цял ден лови риба, но преглъща само най-дребните рибки. Гладът я подлудява. Хваща все по-едри риби. Не след дълго улавя толкова голяма риба, че рибарят не може да я извади от човката й. Рибата е заседнала в гърлото й. И тогава рибарят прави единственото нещо, което е по силите му. Изважда ножа и прерязва гърлото на птицата, за да извади заседналата риба.