Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Момчето, което реши, че с този жест Смайли показва някакво желание, се довлече до масата и Смайли отново го увери, че всичко е просто отлично, а виното е изключително, направо се чуди откъде го взимат; докато момчето не си тръгна, ухилено на някаква своя си мисъл, и плесна кърпата си на една от съседните маси.

— Струва ми се, че в този момент започна да ме обзема необичайно смущение. Жегата наистина ме мъчеше. Вонята беше непоносима и помня, че чувах как собствените ми капки пот правят „кап, кап“ по металната маса. Не беше само мълчанието му; физическата му неподвижност започваше да ми въздейства. О, бях виждал дезертьори, на които им трябваше време да проговорят. Може да е много мъчително за човек, обучен да пази тайна дори пред най-близките си приятели, изведнъж да отвори уста и да започне да разказва тайни на враговете си. Мина ми през ума, че затворническите власти може да са решили да ми направят услуга и да го упоят, преди да ми го доведат. Увериха ме, че не са го направили, но човек не може да е сигурен. Затова отначало реших, че мълчанието му се дължи на шока. Но тази неподвижност, тази напрегната, бдителна неподвижност беше друго нещо. Особено когато всичко в мене беше толкова разбъркано — Ан, собственият ми пулс, ефектът от жегата и от пътуването…

— Разбирам — каза тихо Гуилъм.

— Наистина ли? Начинът, по който седиш, е много красноречив, всеки актьор ще ти го каже. Ние седим според своите характери. Протягаме се и обкрачваме, почиваме като боксьори между рундовете, мърдаме неспокойно, седим на ръба, кръстосваме и разтваряме крака, губим търпение, губим издръжливост. Герстман не правеше нищо такова. Позата му беше категорична и непоклатима, дребното му ъгловато тяло беше като ръб на скала; можеше да седи така цял ден, без по него да трепне и мускул. Докато аз… — разказът му прекъсна от неловък, притеснен смях и Смайли пак опита от виното, но то не беше станало по-добро. — Докато аз копнеех да имам нещо пред себе си, хартия, книга, доклад. Мисля, че съм неспокоен човек, нервен, непостоянен. Поне тогава така си мислех. Струваше ми се, че ми липсва философско спокойствие. Липсваше ми философия, ако щеш. Работата ми ме натоварваше много повече, отколкото си давах сметка; поне досега. Но в онази гадна килия наистина се почувствах накърнен. Почувствах, че цялата отговорност за воденето на студената война е стоварена върху плещите ми. Което беше глупаво, разбира се, просто бях уморен и започвах да се разболявам. — Той пак отпи.