Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
В безопасност ли?… Смешно!… С тази подутина!…
Но ако настъпи такова непредсказуемо време, по-добре да умре! По-добре, отколкото да се страхува след всяко завръщане на познат от там! Кому е нужно да ги връщат? Защо? Те вече са свикнали, примирили са се… Защо да ги пускат? За да объркват живота на честните хора?
Павел Николаевич изглежда бе омаломощен след тревожните мисли и бе готов да заспи; трябваше да се опита да заспи!
Но му се налагаше да отиде по нужда — най-неприятната процедура в клиниката.
Внимателно обръщайки се, защото буцата стягаше като с железен юмрук шията му, той слезе от скърцащото легло, облече пижамата, пъхна краката си в чехлите, сложи очилата си и тътрейки се, бавно се насочи към вратата.
До дежурната маса бодърстваше строгата черна Мария, която дочула шума, веднага се обърна.
Близо до стълбището имаше легло, върху което бе се разположил някакъв току-що пристигнал едър дългорък и дългоног грък, тихо стенещ. Той не лежеше, а седеше на одеялото, сякаш леглото бе късо за ръста му и с разсънен, изпълнен с ужас поглед проследи Павел Николаевич.
На междустълбищната площадка, полуседнал като на подиум, малък, причесан гладко, прежълтял мъж дишаше от кислородна възглавница. Върху шкафчето до него имаше портокали, бисквити, локум и бутилка кефир [26], но всичко това не му правеше впечатление, защото безплатният чист въздух не влизаше в необходимото количество в дробовете му.
В коридора на долния етаж имаше още няколко легла с болни, някои от които бяха успели да заспят. Старица, вероятно от Изток, с разчорлени коси се въртеше от непоносима болка върху възглавницата си.
След това Русанов мина през малката, приличаща на килия стая, където на един и същи малък, мръсен диван седяха всички, на които правеха клизми.
Накрая, поел си дълбоко дъх и стараейки се да не диша, Павел Николаевич влезе в тоалетната, която бе без кабини и дори без порцеланова раковина. В нея се чувстваше особено уязвим и безпомощен като обречен. Санитарките почистваха тоалетната многократно всеки ден, но не смогваха да я поддържат чиста както трябва; винаги личаха следи от повръщане, кръв и храчки. Да, тази тоалетна я ползваха диваци, несвикнали с удобства, и безнадеждно болни пациенти. Трябваше да отиде при главния лекар и да си изпроси позволение да ходи в лекарската тоалетна.
Но тази делова мисъл мина този път през съзнанието на Павел Николаевич някак вяло.
После отново мина покрай кабината за клизми, покрай старицата, вероятно казачка, и спящите в коридора.
После и покрай обречения с кислородната възглавница.
А на горния етаж гъркът се обърна към него със страшен шепот:
— Слушай, братче, а тук всички ли успяват да излекуват? Или някои умират?
Русанов се обърна бавно към него с див поглед и при това движение почувства, че вече не може да върти главата си и че е принуден като Ефрем да се обръща с цялото си тяло.
Той побърза да се прибере в стаята си.
За какво още си мислеше? От кого още се страхуваше? На кого се надяваше?…
Неговата съдба се решаваше между челюстта и ключицата му…
Неговата съдба или правосъдието?
Пред това правосъдие не важаха нито познанствата, нито заслугите, защото въобще отсъстваше каквато и да било защита.
Глава 15
Всекиму — заслуженото
— А на колко години си?
— На двадесет и шест.
— Доста!
— А ти?
— На шестнадесет… Помисли си само! Как на шестнадесет години да се лиша от крака си?!
— А докъде искат да го отрежат?
— До коляното… По-нагоре не режат, убедих се… Но винаги малко по-високо… Така… Чуканът ще се люлее…
— Ще си направиш протеза. И въобще с какво мислиш да се занимаваш занапред?
— Мечтая да вляза в университета.
— В кой факултет?
— Или филологическия, или историческия.
— Мислиш ли, че ще издържиш приемния изпит?
— Мисля, че да. Аз никога не се вълнувам. Много съм спокоен.
— Това е добре. А защо мислиш, че протезата ще ти пречи? Ще учиш, ще работиш… Дори с повече желание. В науката още повече ще успееш.
— А животът?
— Науката е всичко.
— А…
— Как ще бъде с женитбата ли?
— Да…
— Ще си намериш! На всяко дърво кацат птички… А алтернативата каква е?
— Какво?
— Кракът или животът?
26
Хранително питие от мляко с възкисел вкус, богато на витамини, което съдържа до един процент етилов алкохол. Б.пр.