Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— И как точно организирахте работата?

— Аз поех външния сектор, занимавах се с хората, над които нямахме влияние. Много ме биваше да примамвам знаменитости за разни обществени прояви, понякога дори и за обиколки в чужбина. Поддържах връзките с печата, организирах срещи с политиците. — Тя отпи глътка вино. — Дани се зае с вътрешния сектор. Докато аз натисках отвън, той обработваше нашите хора.

— И продължихте така цели десет години?

Фейт кимна.

— Преди около година парите на Дани взеха да привършват. Прекалено голяма част от разноските покриваше от собствения си джоб. Нашите клиенти не можеха да му платят нищо. А трябваше да влага твърде големи суми в тези „спестовни влогове“, както ги наричаше. Дани гледаше много сериозно на тази работа. Казваше, че е като касиер на нашите хора. Всичко, което е обещал, трябва да бъде изпълнено — до последния цент.

— Честност между крадци.

Фейт не обърна внимание на подигравката.

— Точно тогава Дани ми поръча да се заема с по-доходни клиенти, докато той продължава основната работа. Предложих му да продам двете си къщи и да вложа парите, но той не се съгласи. Каза, че съм направила достатъчно. — Тя поклати глава. — Може би все пак ще се наложи да ги продам… повярвай ми, помощта никога няма да е достатъчна.

Фейт замълча и Лий търпеливо изчака. След малко тя се обърна към него.

— Наистина свършихме много добра работа.

— Какво искаш, Фейт? Да избухна в овации ли?

В очите й пламна гняв.

— Защо не вземеш да яхнеш онзи глупав мотоциклет и да се пръждосаш от живота ми?

— Добре де — спокойно отвърна Лий, — ако имаш толкова високо мнение за онова, което си вършила, как така изведнъж стана свидетел на ФБР?

Фейт закри лицето си с длани, сякаш беше готова да се разплаче. Когато го погледна отново, бе толкова разстроена, че гневът на Лий мигновено се изпари.

— От известно време Дани се държеше странно. Подозирах, че може някой да го преследва. Това ме изплаши ужасно. Не исках да ида в затвора. Постоянно го питах какво има, но той не желаеше да говори. Стана затворен, държеше се параноично, накрая дори ме помоли да напусна фирмата. За пръв път от много време насам се чувствах толкова самотна. Сякаш отново бях загубила баща си.

— И тогава отиде във ФБР да сключиш сделка. Продаде Бюканън, за да се спасиш.

— Не! — възкликна тя. — Никога!

— Тогава какво?

— Преди около три месеца в новините се вдигна голям шум около поредния успех на ФБР. Бяха разкрили много сериозен случай на корупция — един оръжеен производител подкупил неколцина конгресмени, за да му помогнат да получи голяма държавна поръчка. Двама служители от кантората на производителя се свързали с ФБР и съобщили какво става. Всъщност и те самите били участници в заговора, но получили съдебен имунитет заради съдействието и показанията си. Сделката ми се стори добра. Надявах се и аз да осигуря нещо подобно. Тъй като Дани не искаше да ми се довери, реших да действам сама. Вестниците споменаваха името на водещия агент по случая — Брук Рейнолдс. Обадих й се. Не знаех какво да очаквам от ФБР, но в едно бях сигурна: нищо нямаше да им кажа, нито имена, нито конкретни факти, докато не се ориентирам в ситуацията. А имах и с какво да ги притисна. За да успеят, трябваше им жив свидетел, който да знае всичко — дати, часове, имена, срещи, цели и данни от гласуванията.