Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Не знам.

Фейт рязко стана и се загледа в огъня. Светлината на пламъците играеше по лицето й. Когато заговори, гласът й бе спокоен, почти примирен.

— Често ли се срещаш с дъщеря си?

— Не много. Защо?

— Мислех си, че семейството и децата могат да почакат. После месеците се превърнаха в години, годините в десетилетия. А сега и това.

— Още не си остаряла.

Тя се обърна към него.

— Можеш ли да ми кажеш, че ще бъда жива утре или идната седмица?

— Никой няма подобна гаранция. Но поне винаги можем да се обърнем към ФБР и навярно вече е време да го направим.

— Не мога. Не и след онова, което ми каза току-що.

Той стана и я хвана за раменете.

— За какво говориш?

Тя се отдръпна от него.

— ФБР не ми позволява да привлека за свидетел и Дани. Или той ще попадне в затвора, или аз. Докато си мислех, че той стои зад опита за убийство, вероятно бих могла да се върна и да говоря. Но вече не мога. Не желая заради мен да отиде в затвора.

— А какво щеше да правиш, ако не се бяха опитали да те убият?

— Щях да им поставя ултиматум. Ако искат да им сътруднича, тогава да осигурят имунитет и на Дани.

— А ако бяха отказали?

— Тогава двамата с Дани щяхме да изчезнем. По един или друг начин. — Тя го погледна право в очите. — Няма да се върна. По редица причини. Не искам да умра точно когато съм на върха.

— А с мен какво ще стане, по дяволите?

— Тук не е чак толкова зле, нали? — глухо изрече Фейт.

— Луда ли си? Не можем вечно да стоим тук.

— Тогава трябва да си намерим друго убежище.

— Ами моят дом? Моят живот? Аз имам роднини. Нима очакваш да зарежа всичко с лека ръка?

— Онзи, който иска да ме убие, ще предположи, че знаеш колкото мен. Вече си под заплаха.

— Това го решавам аз, не ти.

— Съжалявам, Лий. Никога не съм искала да въвличам още някого в тази история. Особено човек като теб.

— Трябва да има и друг изход.

Тя се отправи към стъпалата.

— Много съм изморена. Пък и за какво друго да разговаряме?

— Дявол да го вземе, не мога просто да зарежа всичко и да започна от нулата.

Фейт вече бе изкачила половината стъпала. Спря, обърна се и го погледна отгоре.

— Мислиш ли, че на сутринта положението ще ни се стори по-добро? — попита тя.

— Не — заяви откровено Лий.

— Точно затова няма смисъл да разговаряме. Лека нощ.

— Защо ми се струва, че много отдавна си решила да не се връщаш? Може би още в мига, когато ме видя.

— Лий…

— Ти ме подлъга да тръгна с теб, после извъртя онзи глупав номер на аерогарата и сега съм в капан. Хиляди благодарности!

— Грешиш! Не съм искала да стане така!

— И очакваш да ти повярвам?

— Какво друго да кажа?

Лий се втренчи в нея.

— Знам, че животът ми не струва кой знае колко, но все пак държа на него, Фейт.

— Съжалявам.

Тя изтича нагоре по стъпалата.