Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Заповядайте, лейди Малори — покани я учтиво той и отстъпа настрана.
Гуинивър мина покрай него и влезе в затворническата килия.
— Желая ви добра нощ, милейди! — Вратата се затвори и тя чу как ключът се превъртя два пъти в ключалката.
Застана в средата на кръглата стая и зачака сърцето й да се успокои. Въпреки огъня в малката камина вътре беше студено и миришеше на мухъл. Тя попипа дебелите каменни стени и потръпна от ледената им студенина. Подът под краката й беше от същите дебели камъни. Четириъгълен отвор беше избит в стената високо над главата й. Отвън не проникваше светлина.
Над вратата в желязна поставка гореше свещ. Тя и огънят бяха единствените източници на светлина. В стаята имаше тясна кушетка със сламеник, възглавница и тънко одеяло. До леглото стоеше малко столче, в ъгъла дървено ведро без капак. Стомна със студена вода беше поставена на пода до огъня. Това беше цялото обзавеждане.
Гуинивър застана пред огъня. Пред камината имаше кофа с въглища, значи можеше да го поддържа, докато беше будна. Наметката й все още беше мокра, затова я разпростря пред огъня и бързо се уви в подплатения халат.
Някъде отвъд каменните стени се чу самотен, дрезгав рев на лъв от кралската менажерия. Бедното животно е затворено като мен, каза си Гуинивър. Но то е още по-зле, тъй като не осъзнава защо са го пъхнали в онази тясна клетка.
Тя издърпа сламеника от кушетката и го простря пред огъня. Легна и се зави с тънкото одеяло. Открай време не понасяше студ и влага, но беше решена да не се предава без борба. Нямаше да умре сред тези стени. Ако кралят и лордът пазител на печата искаха смъртта й, трябваше да прибягнат друг вид насилие.
16.
— Къде е майка ни, лорд Хю? — Пен го погледна пронизващо с кафявите си очи. — Каза ни, че ще се върне надвечер.
— Точно така ни каза, но ето, че я няма — присъедини се и Пипа. — Къде е мама? Искаме да я видим. — Гласчето й потрепери.
Хю вдигна момиченцето на ръце и го притисна до гърдите си.
— Кралят пожела да разговаря по-дълго с майка ви. Тя ме помоли да ви обясня, затова се върнах. Каза да ви предам, че ви обича и ще се върне колкото се може по-скоро.
— Ако е знаела, че ще й се наложи да остане, щеше да ни каже — настоя Пен. — Никога не би тръгнала, без да ни каже.
— За съжаление всичко стана неочаквано — обясни търпеливо Хю. — Тя не можеше да знае, че нещата ще се развият по този начин. Гуинивър иска вие да останете тук с Тили, магистъра, Кроудър и Грийни, докато тя се върне.
— Но аз искам да я видя! — извика пронизително Пипа и заудря с юмручета по раменете му. — И Пен иска да види мама, нали, Пен?
— Разбира се — отговори беззвучно по-голямата сестра. — Къде е тя, сър?
Хю нямаше представа дали децата бяха чували за Тауър. Може би изобщо не знаеха името на затвора и ако има кажеше истината, нямаше да се уплашат. Той погледна сериозното лице на Робин, застанал зад Пен. Момчето знаеше всичко за страшния затвор. Не можеше да разчита, че той ще си замълчи, ако Пипа и Пен го подложеха на настойчив разпит.
Трябваше да подбере думите си много внимателно.
— Вашата майка се намира в една от къщите на краля. Остана там доброволно. Тъй като проблемът с имотите трябва да бъде решен, утре ще й изпратя необходимите книги.
— Но тя щеше да ни каже, ако смяташе да остане някъде другаде — повтори упорито Пен. — Освен това винаги работи заедно с магистър Хауърд. — И той ли ще отиде при нея? — Тонът й стана необичайно враждебен.
— Ако магистърът може да отиде при нея, значи и ние можем — добави възбудено Пипа. — Тя ще предпочете да види нас, не магистъра!
— Да, защо да не можем да отидем при нея? — подкрепи я Пен. — Щом е останала в онази къща по своя воля, значи можем да я посетим!
Работата се оказа по-трудна, отколкото си представяше. Децата на Гуинивър не бяха от хлапетата, които приемаха всичко на доверие само защото им го казваше възрастен. Явно не ги бяха научили да се подчиняват на авторитетите, без да задават въпроси — и това не беше учудващо при такава майка.
— Засега нямате право да я посещавате — отговори твърдо той. — Майка ви го знае, затова не поиска да ви отведа при нея.
— Но защо не? — повтори Пен.
— Вижте, майка ви ще ви го обясни много по-добре от мен, щом се върне — избегна Хю прекия отговор и остави Пипа на пода. — Засега се задоволете с това, което ви казах. Защо не й напишете писмо, а аз ще го изпратя с книгите и другите й вещи?