Господарят на светлината [bg]

Постановката „Маска от кръв“, написана от поета Адасей, който бил известен с елегантния си стил и принадлежността си към анти-моргановата школа, направо очаровала зрителите. Представлението било съпроводено от силновъздействащи илюзии, които създавал специално за случай Сънотворецът. Казват, че Сам също прекарал този ден в плен на илюзията, че проклятие паднало върху него и вървял той в непрогледен мрак, сред ужасни зловония, вопли и стенания, под дъжд от пронизителни крясъци и сърцераздирателни ревове, и че пред очите му преминали отново всички ужаси, които бил познал през целия си живот — ярки или сумрачни, безмълвни или оглушителни — откъснати от тъканта на неговата памет и пропити с влагата на съпровождащите ги в момента на пораждането емоции.

А онова, което останало от него, било отнесено от процесия на Края на света, поставено на издигнатата там клада и изгорено сред песнопения. Бог Агни вдигнал черните си очила, вперил поглед за няколко секунди в кладата и тя била обхваната от буйни пламъци. После Бог Вайю махнал с ръка и подухнал вятър, който да разгори огъня. А когато огънят изгорял, Бог Шива разпилял останките му във всички посоки на света със своя тризъбец.

Погледнато така, това било тържествено и впечатляващо погребение.

Отдавна невиждано в Небесата, бракосъчетанието било проведено в пълно съответствие с традицията. Ослепително блестяла Километричната Кула, като огромен, леден сталагмит. Вдигнато било заклинанието и отново бродели незрящи из Града призрачните котки, вятърът рошел козината им, склонове били за тях стръмните стълби, сградите — отвесни скали, а в дървета се превърнали статуите. Ветровете, които се носели из Небесата подхващали песните и ги отнасяли надалеч. На площадът в центъра на Града бил запален свещен огън. Специално докарани за случая девици подклаждали огъня със сухи ароматични дърва, които горели почти без дим, само от време на време се издигало някое бяло облаче. Сурия, слънцето, греело толкова ярко, че сякаш лъчите му вибрирали в прозрачния въздух. Младоженецът, съпроводен от многобройна свита приятели и слуги, всички облечени в червено, пресякъл Града към Павилиона на Кали, където ги настанили в голямата бална зала. В ролята на стопанин ги посрещнал Бог Кубера, той разположил алената свита, която наброявала триста души, в редуващи се черни и червени кресла, подредени около трапеза от черно дърво, която била богато инкрустирана с кости. След това на всички била поднесена напитката мадхупарка, смес от мед, извара и наркотични подправки и изпили я в компанията на облечени в сини роби невести, които се появили в залата, с по две купи във всяка ръка. Също триста на брой били тези хубавици и когато всички седнали и отпили мадхупарка, Господарят Кубера произнесъл реч, която изпъстрил с грубовати шеги, но я украсил и с мъдри съвети и цитати от древни писания. А след това двете свити — на невестите и на младоженеца се отправили към павилиона на площада, но вървели те по различни пътища и се приближили към него от противоположните страни. Яма и Кали влезли разделени в павилиона и седнали от двете страни на малка завеса. Всички запели старинни песни и ето че най-сетне Господарят Кубера дръпнал завесата и позволил на младоженците да се погледнат за пръв път през този ден. Отново заговорил Кубера и предал Кали на грижите на Яма в замяна на обещанието, че ще й осигури любов, богатство и удоволствия. И тогава Яма поел ръката й, а Кали хвърлила в огъня, към който я приближил младоженеца едно житно зрънце, докато слугите пришивали одеждите им. След това Кали стъпила върху воденичния камък и двамата направили заедно седем крачки, като на всяка, Кали смачквала по една купчинка ориз. А от небето за няколко мига се посипал слаб дъждец, за да освети с вода събитието. Накрая двете процесии се съединили и гостите отново поели през Града към мрачния павилион на Яма, където всичко било подготвено за голямото празненство и където щяло да бъде представлението на „Маска от кръв“.