Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Почувствах, че Аминов може да ми издрънка интересни подробности, за да измъкне от мен информация за разговора на Березовски с Путин. И започнах да му пригласям: „Да, да, хубавичко прегазихте Гъсока. Гъсока си го заслужаваше. Какви гадости пишеше за мене… — И пак прехвърлих разговора към моя проблем: — Ама работата с прокурора сигурна ли е, Вячеслав Маркович, да не ни метне?“
„Абе моля ти се! — отговаря той. — Щом прегазихме Гъсока, въпросът с теб ще се реши още по-лесно. За всекиго можем да възбудим дело, всекиго да пуснем. Няма проблеми. В прокуратурата имаме наши хора. Платено им е. Патрушев и Иванов са в течение, нали по тяхна молба…“
Така научих кой се е разправил с Гусински, а същевременно разбрах, че нямам никакви шансове — при тях всичко е платено.
Преди съдебното заседание, на което се решаваше за юрисдикцията, следователят Барсуков казал на моите адвокати: „Не се надявайте, няма да мирясаме, докато не го осъдим.“ А един от служителите на ФСБ ми каза: „Ако пак те признаят за невинен, вече няма да си приказваме с тебе. Ще започнем да се занимаваме с жена ти и сина ти.“ Каза ми го направо: „Мислиш, че ще се измъкнеш ли? Ти предаде системата и трябва да бъдеш наказан.“
… След това заседание разбрах, че фактически са ме лишили от граждански права в Русия. Аз и семейството ми сме извън закона, беззащитни. Държавата ни е отлъчила от държавата.
Системо, познавам те
И разбрах — за да спася семейството си, трябва да избягам от страната. Именно тогава у мен се зароди планът за бягството.
— Сам ли го измисли?
— Сам, но се съветвах и с приятели.
— Имаше ли с кого да се посъветваш?
— Да, имах. Приятелите ми помогнаха. И аз съм им благодарен. Както се казва, незнайно е името ти, но подвигът ти е безсмъртен.
Пред мен стояха три задачи. Първо, да замина аз, второ, да прехвърля семейството си и, трето — да изнеса всички документи, които потвърждават невинността ми. Няколко кашона.
Още от началото, когато ФСБ започна да нарушава закона по отношение на мен, аз, както са ме и учили цял живот, започнах да документирам престъпната дейност на тези хора и техните съучастници. Започнах да пиша до тях рапорти, жалби, на които те, естествено, ми даваха неадекватни отговори, но все пак поставяха подписите си. И аз грижливо събирах всичко това. Разбирах, че ще дойдат да обискират и ще изземат всичко. Затова криех документите на сигурно място. Беше такова място, до което имах достъп само аз и никой друг. И нито чрез агентура, нито с техника, нито с външно наблюдение те не можеха да установят къде се намират тези документи.
Имах един човек, с когото фактически не се виждах, за да не го издам добър, професионален агент. Този човек знаеше, че в решителния момент ще трябва да изнесе документите на друго сигурно място.
И, естествено, разбирах, че ме следят все по-изкъсо.
Добре са ме обучавали, познавам детективския занаят, знам как се води контрол над обект. Когато самият аз станах обект, тези знания, целият ми опит ми бяха много полезни. Трябваше да ме следят от групата за външно наблюдение, да ме подслушват, а в обкръжението ми трябваше да имат агент. В Кантората безусловно имаше агент, който да ме разработва.
Първо, установих кой отговаря за мен. Оказа се, че с моя случай се занимава първи отдел при Управлението за собствената сигурност. И не ми беше трудно да изчисля кой е моят разработчик — майор Мадекин. Следващата стъпка: да намеря в обкръжението на разработчика свой агент, от когото бих могъл да получавам оперативна информация. Направих контраразузнаване. И намерих такъв служител.
После трябваше да изясня кой е агентът в моето обкръжение. А как се установява агент? По линията на поведение. Започнах да наблюдавам кой какви въпроси задава, кой как се държи в една или друга ситуация. Усетих го. Оказа се, че е приятел на семейството.
По-нататък. Информацията по техниката се потвърждава чрез агентурата и обратно. Дълго време потвърждавах чрез агентурата информацията, която давах на техниката, и всичко пасваше. Ако кажех по телефона или на агента къде например ще отида, непременно отивах там. Те бяха сигурни, че съм под пълен контрол. Никога не ги мамех.
У тях се създаде впечатлението, че ме държат изкъсо. Човекът, който ме следеше, постоянно ми се обаждаше и питаше: „Къде си?“ Основната му задача беше да контролира придвижванията ми. Дори специално веднъж отидох в Сочи, на морето. Предварително бях съобщил това на агента, а той каза: „Защо ли не дойда и аз“ и ме пуснаха. Защото агентът беше до мен. И за тях спокойствие, и за мен спокойствие.