Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
— Трябва да отида в Бронкс — каза той.
Тя кимна.
— При Ратър ли? Аз ще карам. Горе-долу се сещам къде е.
— Ами работата ти? Не трябва ли да си в офиса?
Тя го изгледа озадачено.
— Каза ми, че трябва да ходиш на работа и да се срещаш с богати клиенти. Стори ми се, че си много заета.
Тя се усмихна.
— Измислих си го. Всъщност съм доста напред. Предложиха ми да взема цяла седмица отпуска. Истината е, че не исках да съм край теб, защото се чувствах ужасно. Затова и онази вечер си легнах веднага. Би трябвало да ти покажа стаята като истинска домакиня, но не исках да съм сама с теб. Сигурно щях да полудея. Толкова близо, а всъщност толкова далеч… разбираш ли какво искам да кажа?
Той кимна.
— Тогава какво прави в офиса цял ден?
Джоди се изкиска.
— Нищо. Просто седях и не правих нищо.
— Ти си луда — отбеляза той. — Защо просто не ми каза?
— А защо ти не ми каза?
— Казах ти.
— Да, най-накрая. След цели петнайсет години.
— Така е, но се притеснявах. Мислех си, че можеш да се обидиш или нещо такова. Смятах, че това е последното нещо, което би искала да чуеш.
— И при мен беше същото. Мислех, че ще ме намразиш за цял живот.
Спогледаха се и се усмихнаха. После се разсмяха и се кикотиха близо пет минути.
— Ще се облека — каза след малко Джоди. Той отиде с нея до спалнята и намери дрехите си. Бяха на пода. Тя беше отворила гардероба и търсеше нещо чисто. Наблюдаваше я. Зачуди се дали в къщата на Лион има гардероби. Не… дали в неговата къща има гардероби. Разбира се, че има. Всички къщи имат. Значеше ли това, че трябваше да започне да събира неща, с които да ги пълни?
Джоди взе джинси и риза, сложи си кожен колан и скъпи обувки. Ричър занесе новото си яке в коридора, извади пистолета от спортния сак и го мушна в един от джобовете. В другия джоб сложи двайсет резервни патрона. От толкова много метал якето натежа значително. Джоди се появи след малко. Бе взела кожената папка, за да провери адреса.
— Готов ли си? — попита го тя.
— Напълно — отговори той.
Накара я да чака на няколко места по пътя, докато провери дали няма нещо подозрително. Направи съвсем същото, което бе направил и предния ден. Безопасността й тогава бе важна за него. Сега бе най-важното нещо на света. Всичко се оказа тихо и спокойно. Нямаше никой в коридора, асансьора, във фоайето, в гаража. Качиха се в колата, Джоди заобиколи по пресечките и се насочиха на север и изток.
— Ще минем по Ист Ривър Драйв, съгласен ли си? — попита го тя. — Когато се движиш на изток, това е най-добрият начин да прекосиш Бронкс.
Ричър сви рамене и се опита да си припомни картата.
— След това карай по Бронкс Ривър Паркуей на север. Трябва да отидем в зоологическата градина.
— В зоологическата градина? Ратър не живее близо до нея.
— Не точно зоологическата градина. Имах предвид ботаническата. Трябва да видиш нещо.
Джоди го погледна странично и продължи да шофира. Движението беше натоварено, защото пиковият час все още не беше отминал, но все пак се придвижваха. Караха покрай реката на север, после на северозапад до моста Джордж Вашингтон, след това завиха и се отправиха на изток, към Бронкс. Пътят на север беше по-бърз, защото водеше извън града, а в този час на денонощието Ню Йорк поглъщаше хора. Движението в обратната посока беше кошмарно.
— Добре — каза тя. — Сега накъде?
— Мини покрай университета Фордъм, покрай оранжерията и спри в горния край.
Джоди кимна и навлезе с колата в другата лента. Минаха покрай университета и оранжерията. Джоди влезе през портала на музея и спря на паркинга отзад. Беше почти празен.
— А сега какво?
Ричър взе кожената папка.
— Просто гледай внимателно — отвърна Ричър.
Оранжерията беше на стотина метра пред тях. Предния ден бе прочел всичко за нея в една брошура. Беше наречена на името на някой си Инид Хопт и бе струвала цяло състояние през 1902 година, когато бе построена. При ремонта, деветдесет и пет години след това, бяха похарчени десет пъти повече пари, но те определено не бяха хвърлени на боклука, защото резултатът беше величествен. Беше огромна, с богати орнаменти, абсолютна дефиниция за градска благотворителност, изразена чрез стомана и млечнобяло стъкло.
Вътре беше топло и влажно. Ричър заведе Джоди до мястото, което искаше да й покаже. Екзотичните цветя бяха засети в големи лехи, зад ниски огради от ковано желязо и парапети. На места по алеите имаше пейки. Матовото стъкло създаваше впечатление, че навън е облачно. Миришеше на влажна пръст и цветя.