По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— С кого си този път?
Полинг пристъпи напред и се представи.
— Наистина ли сте инспектори по хигиената? — попита жената.
— Не, аз съм детектив — отвърна Полинг.
Беше приготвила визитна картичка.
— Какво разследвате?
— Изчезнали са майка и дете — обясни Ричър.
Жената помълча малко.
— Да не би да са в съседната сграда?
— Не — отвърна Ричър. — В съседната сграда няма никого.
— Добре.
— Просто рутинна проверка.
— Искате ли бонбони?
— Не и на закуска — отвърна Ричър.
— Аз искам — обади се Полинг.
Жената отвори вратата по-широко и Полинг и Ричър влязоха. Полинг се поколеба, докато си избере бонбон. Накрая се спря на шоколадов с пълнеж от малини, голям колкото топка за голф. Отхапа малко и изсумтя доволно. После тръгна след Ричър през кухнята и по късия коридор. Двамата излязоха на алеята през задния вход.
Изоставената сграда изглеждаше точно по същия начин, както я беше видял Ричър. Вратата в убито червено, ръждясалата желязна брава, мръсният прозорец на първия етаж. За всеки случай натисна дръжката на бравата, но вратата беше заключена, точно както очакваше. Наведе се и развърза обувката си. Събу я и я хвана за върха, така че токът й се превърна в чук, тежък един килограм. С него Ричър счупи стъклото на прозореца — ниско вляво, близо до бравата.
Удари по стъклото още няколко пъти, за да разшири дупката, после отново си сложи обувката. Пъхна ръката си през стъклото чак до рамото и заплъзга длан, докато напипа бравата от вътрешната страна. Отключи и много внимателно извади ръката си.
— Готово.
Ричър отвори вратата и отстъпи встрани, за да пусне Полинг да огледа вътрешността на сградата.
— Точно както ми го описа — съгласи се тя. — Необитаемо място. Няма подове.
— Искаш ли ти да слезеш по стълбата?
— Защо аз?
— Защото, ако греша, може просто да се откажа от цялата работа и да не пожелая да изляза оттам.
Полинг се наведе, за да огледа стълбата. Беше точно на същото място — подпряна отдясно на вратата под остър ъгъл, в тясното пространство между вратата и прозореца.
— В академията съм правила и по-трудни неща — каза тя. — Но беше отдавна.
— Ако паднеш, ще е само от три метра — каза Ричър.
— Благодаря ти — каза Полинг и се завъртя с гръб към дупката.
Ричър стисна дясната й ръка, а тя се протегна наляво, хвана се за стълбата и стъпи на първата пречка. Закрепи се на нея, после пусна ръката на Ричър и заслиза в тъмното. Стълбата се разтърси, но се задържа, а после Ричър чу хрущенето и шумоленето на боклуците по пода.
— Долу е доста мръсно! — извика тя.
— Съжалявам — отвърна той.
— Може да има плъхове!
— Светни с фенерчето.
— Ще се изплашат ли?
— Не, но поне ще ги виждаш.
— Много благодаря — каза тя.
Ричър се наведе над дупката и видя лъча от фенерчето й, който пронизваше мрака.
— Къде отивам? — подвикна тя.
— Тръгни към фасадата на сградата. Точно под входа.
Лъчът на фенерчето застана хоризонтално, установи посоката и се плъзна напред. Стените на мазето бяха варосани преди години и донякъде отразяваха светлината. Ричър видя големи купчини боклук, пръснати навсякъде. Хартия, кашони и купища неразличима гниеща материя.
Полинг стигна до фасадата. Лъчът на фенерчето подскочи нагоре и тя откри вратата над себе си. Мина малко вляво, за да застане точно под нея.
— Сега погледни надолу — каза Ричър. — Какво виждаш?
Фенерчето се завъртя надолу. Лъчът се скъси и стана по-ярък.
— Виждам боклуци — подвикна Полинг в отговор.
— Разгледай по-добре — подвикна Ричър. — Може би са отскочили.
— Какво е отскочило?
— Разрови се и ще ги видиш. Надявам се.
Лъчът от фенерчето описа малък кръг. После по-широк кръг. После изведнъж спря, абсолютно неподвижно.
— Добре — извика Полинг. — Виждам ги. Но ти откъде знаеше, по дяволите?
Ричър не отговори. Полинг постоя още малко, после се наведе. Когато отново се изправи, вдигна ръце над главата си. В дясната държеше фенерчето. В лявата държеше два комплекта ключове от кола — един за мерцедес-бенц и един за беемве.
50
Полинг си проби път през боклука до основата на стълбата и подхвърли ключовете на Ричър. Той ги хвана — едните с лявата, другите с дясната ръка. И двата комплекта бяха на хромирани пръстени с черна кожена плочка, на която имаше емайлиран символ на марката. Тривърхата звезда на мерцедес и синьо-бялата самолетна перка на беемве. И на двата пръстена имаше по един голям ключ за кола и едно дистанционно. Той ги издуха от прахта и боклуците и ги прибра в джоба си. После се наведе над дупката и протегна ръка към Полинг. Когато я издърпа от стълбата, тя се изтупа и няколко пъти ритна силно във въздуха, за да се отърве от боклуците по обувките си.