Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
В тези редове откриваме доста любопитни и интригуващи моменти. Първо, че Кралят — „изчезналият крал“ вероятно от династията на Меровингите, продължава да управлява само по силата на своето потекло. Второ, което е още по-изненадващо, хората, заемащи временно престола, знаят за съществуването му, признават го, уважават го и се страхуват от него. И трето, великият магистър на Братството на монасите от Сион или някой друг член на ордена играе ролята на пратеник, на „свръзка“ между „изчезналия крал“ и неговите временни заместници. А тези пратеници явно са обречени да изпълняват мисията си само веднъж.
Странните брошури в Националната библиотека в Париж
През 1966 г. са разменени няколко странни писма, свързани със смъртта на Лео Шидлоф, човека, за когото се твърди, че под псевдонима Анри Лобино е съставил родословията в някои от „Документите на Братството“. Първото писмо, поместено в „Католик Уикли ъф Джинийва“, е с дата 22 октомври 1966 г. Подписано е от някой си Лионел Бюрюс, който твърди, че изразява мнението на организацията „Швейцарска християнска младеж“. Бюрюс съобщава, че предната седмица, на 17 октомври във Виена е починал Лео Шидлоф, известен още под псевдонима Анри Лобино, и се впуска да защитава починалия от клеветническите нападки, появили се наскоро в някакъв бюлетин на римокатолическата църква. Бюрюс пише, че е възмутен, и във възхвалата си за Шидлоф отбелязва, че през 1956 г. под псевдонима Лобино той е „положил колосален труд… за да състави родословието на династията на Меровингите и да разбули загадката около Рен Льошато“.
Бюрюс твърди, че приживе на Шидлоф Ватиканът не се е осмелил да го клевети, макар и да е разполагал с обемисто досие за него и за проучванията му, но че дори и сега, след смъртта му има кой да отстоява интересите на Меровингите. В подкрепа на това Бюрюс доста се изхвърля: за пример той посочва търговската марка на „Антар“, една от най-големите петролни компании във Франция, която и тогава, през 1966 г., съдържа герба на Меровингите и макар в стилизиран вид изобразява крал от тази династия. Според автора на писмото тази търговска марка доказвала, че информацията и пропагандата в полза на Меровингите намира добра почва и че дори френското духовенство — добавя ни в клин, ни в ръкав Бюрюс — не винаги играело по свирката на Ватикана. В заключение той пише за Лео Шидлоф (явно в стила на франкмасонството и катарството): „Всички ние, които познавахме Анри Лобино, голям пътешественик и учен, предан и добър човек, ще го помним като въплъщение на «съвършения майстор», когото си заслужава да уважаваш и тачиш.“178
Това писмо на Лионел Бюрюс изглежда доста странно. Още по-странни са обаче твърденията му за нападки срещу Шидлоф в някакъв бюлетин на римокатолическата църква, който той цитира дословно. Според Бюрюс в бюлетина Шидлоф е обвинен, че „е настроен просъветски, че е известен франкмасон, активно подготвящ почвата за народна монархия във Франция“179, твърде необичайно и противоречиво обвинение, защото просъветските симпатии обикновено не се свързват с опити за установяване на монархия. В бюлетина обаче, който Бюрюс твърди, че цитира, се отправят още по-чудати нападки:
Открай време потомците на Меровингите стоят зад всички ереси, като се почне от арианството, катарството и тамплиерите и се стигне до франкмасонството. През юли 1659 г., още в зората на протестантската реформация, кардинал Мазарини се разпорежда да бъде разрушен замъкът им Барбьори, съхранил се от XII в., понеже столетия наред династията не е правила нищо друго, освен да агитира срещу църквата.180
Бюрюс не посочва римокатолическия бюлетин, от който е взел цитата, ето защо не можахме да проверим дали той изобщо съществува. Но ако това наистина е написано някъде, то е от огромно значение, защото доказва, и то с данни, изнесени от римокатолическата църква, че замъкът Барбьори в Невер наистина е бил изравнен със земята и че Братството от Сион има поне една конкретна причина да продължава да съществува. Вече се бяхме убедили, че Сион и свързаните с него семейства се домогват до властта и от време на време влизат в конфликт с църквата. От горния цитат обаче излиза, че търканията с Ватикана не са нещо случайно, не са плод на съвпадение, дори на възгледи, а са целенасочена политика, което пък ни изправяше пред друго противоречие: поне на пръв поглед уставът на Братството на монасите от Сион създава впечатление, че е писан от организация на фанатизирани католици.
178
Lobineau, Henri. Dossiers secrets, p. 1.
179
Ibid.
180
Ibid.