Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Малко след публикуването на писмото Лионел Бюрюс загива при автомобилна катастрофа, при която според съобщенията умират още шестима души. Малко преди смъртта му обаче той получава отговор на писмото си, още по-странен и интригуващ. Той е поместен в издадена на частни начала брошура, подписана от някой си С. Ру181.
В някои отношения текстът на С. Ру сякаш е отглас от нападките срещу Шидлоф, накарали Бюрюс да напише своето писмо. Ру обвинява Бюрюс, че е твърде млад и разпален, че е безотговорен и говори повече, отколкото трябва. Авторът на брошурата уж порицава Бюрюс, но всъщност само потвърждава изнесените от него факти и внася някои уточнения. Според Ру Лео Шидлоф е високопоставен член на швейцарската Велика ложа Алпина, масонската ложа, чието име стои върху титула на някои от „Документите на Братството“, и „не крие приятелските си чувства към източния блок“182. Колкото до изявлението на Бюрюс за римокатолическата църква, С. Ру пише:
Не би могло да се каже, че Ватиканът не знае нищо за владетелите на Разес, но да не забравяме, че още от времето на Дагоберт всички представители на рода са се опълчвали тайно и срещу кралското семейство във Франция, и срещу църквата, и са в дъното на всички ереси. Върнат ли се Меровингите на власт, Франция ще бъде обявена за народна монархия, която ще се съюзи със СССР, и франкмасонството ще възтържествува — накъсо, ще бъде погазена свободата на вероизповеданията.183
Ако това звучи странно, още по-необичайни са заключенията в брошурата на С. Ру:
Колкото до пропагандата в полза на Меровингите във Франция, всеки ще ви каже, че търговската марка на „Антар Петрол“, на която е изобразен крал от династията, хванал в ръка лилия и кръг, е откровен призив на власт да се върнат Меровингите. Човек се пита какво е правил Лобино преди смъртта си във Виена точно в навечерието на дълбоките промени в Германия. Дали не с подготвял там един бъдещ съюз на Австрия с Франция, който да залегне в основата на договор между Франция и Русия?184
Направо не проумявахме за какво говори С. Ру; ако не друго, той поне бе надминал Бюрюс по небивалици. В стила на бюлетина, срещу който пише Бюрюс, С. Ру слага в един кюп такива наглед различни и несъвместими политически цели като съветската хегемония и народната монархия. Той стига още по-далеч и от Бюрюс, като заявява: всеки бил наясно, че запазеният знак на една петролна компания е прикрита форма на пропаганда на една не особено известна и явно безумна кауза. Намеква за някакви драстични промени във Франция, Германия и Австрия, сякаш тези промени вече са в ход, ако не и свършен факт. Говори и за някакъв договор между Франция и Русия, все едно цялата общественост знае за него.
На пръв поглед брошурата на С. Ру е лишена от всякаква логика. Когато се замислихме обаче, се убедихме, че става дума за поредния неприкрит „Документ на Братството“, чиято добре пресметната цел е да всее загадъчност и обърканост, да разпали любопитството на хората и да остави впечатлението, че неговият автор е посветен на нещо от изключителна важност и значение. Колкото и озадачаваща да е, брошурата все пак дава представа за мащабността на въпроса. Ако С. Ру казваше истината, излизаше, че проучването ни не се ограничава с дейността на някакъв загадъчен, ала безобиден съвременен рицарски орден и че става дума за висшите ешелони на световната политика.
Католиците традиционалисти
През 1977 г. се появи нов, изключително важен „Документ на братството“: брошура от шест страници — „Кръжецът Одисей“, от някой си Жак Дьолод, който съвсем открито я адресира към Братството от Сион. Макар да преразказва доста от вече известните факти за ордена, авторът съобщава и някои нови подробности:
През март 1177 г. Балдуин е принуден да преговаря в „Св. Леонар“ в Акра и да подготви с указанията на Братството на монасите от Сион устава на Ордена на тамплиерите. По-късно, през 1118 г., орденът е основан от Хуго дьо Пайен. От 1118 до 1188 г. Братството от Сион и Орденът на тамплиерите имат един и същи велик магистър. От разцеплението им през 1188 г. до наши дни Братството от Сион е имало 27 велики магистри, последните от които са:
Шарл Нодие 1801–1844 г.
Виктор Юго 1844–1885 г.
Клод Дебюси 1885–1918 г.
Жан Кокто 1918–1963 г.,
а от 1963 г. до учредяването на новия орден — абат Дюко-Бурже.
За какво се готви Братството от Сион? Не съм наясно, знам обаче, че то представлява сила, способна в най-скоро време да се възправи срещу Ватикана. Монсеньор Льофевр е твърде активен и страховит, в състояние е да заяви: „Направиш ли ме папа, аз ще те направя крал.“185
181
Roux, S. L’affaire de Rennes-le-Chateau. В друга част на „Тайните досиета“ има страница, написана от някой си Едмон Алб, който посочва, че С. Ру всъщност е абат Жорж от Нант. В своята книга „Скритата страна на една политическа амбиция“ Матийо Паоли твърди същото (вж. Paoli, Mathieu. Les dessous d’une ambition politique, p. 82). Абат Жорж от Нант оглавява организацията Католическа контрареформация от XX в. и написва пространен трактат „Liber Accusationis in Paulum Sextum“, в който отправя множество нападки срещу папа Павел VI и го обвинява в ерес. Абатът явно е сподвижник на М. Льофевр. Беше ни любопитно защо никой не оспорва твърдението, че С. Ру и абат Жорж са едно и също лице, писахме на абата като приложихме цитата от книгата на Паоли, помолихме го да го коментира и го попитахме дали това е вярно. Абат Жорж ни отговори, че от време на време заради посочената от нас книга и други му задават същия въпрос и че той само ще повтори: нямал нищо общо с никакъв С. Ру. После добави: „Това са небивалици. Как може да ги взимате на сериозно?“
182
Roux, S. Op. cit., p. 1.
183
Ibid., p. 2.
184
Ibid.
185
Delaude. Cercle d’Ulysse, p. 6 (V).