Ричард Лъвското сърце [bg]

Конрад се усмихна и понечи да отговори нещо, ала в този миг Росуал, нададе бесен вой и скочи напред. Нубиецът веднага пусна ремъка и хрътката се хвърли лудешки към венецианеца. След миг увенчаният с пищни пера маркиз се намери свален от коня и проснат върху пясъка, а конят му уплашено препусна през лагера.

— Кучето хвана истинския дивеч! — каза кралят на нубиеца.

— Кълна се в свети Джордж, този елен струва много! Дръпни кучето, защото ще му прегризе гръкляна.

Нубиецът лесно отдръпна кучето и здраво стисна ремъка. Хрътката все още ръмжеше яростно и се дърпаше упорито напред. Произшествието привлече много хора, които развълнувано се втурнаха към могилата — преди всичко началниците от отрядите на маркиза. Когато видяха поваления си вожд, те го вдигнаха и се развикаха:

— Нубиецът и кучето да бъдат съсечени на парчета!

Но гласът на Ричард, силен и звучен, заглуши шума и прогърмя повелително:

— Всеки, който посегне на кучето, ще умре! Животното само изпълни дълга си, ползвайки се от мъдростта, с която природата го е дарила. Ела насам, лъжецо, изменнико! Към теб се обръщам Конраде, маркизе Монфератски! Обвинявам те в измяна!

Конрад изглеждаше смутен, обзет от яд. Като се мъчеше да се овладее и да говори с обичайния си тон, възкликна:

— Какво значи това? Какви са тези обвинения? От какво е предизвикана тази ужасна постъпка спрямо мен, тези оскърбителни упреци? Значи толкова издържа разбирателството, в което Англия се кълнеше!

— Сигурно е станала някаква чудовищна грешка… Някакво недоразумение е възникнало! — намеси се Филип френски, току-що приближил се на кон до хълма.

— Явно Ричард възприема владетелите, участници в кръстоносния поход, като зайци или сърни — произнесе гробовният глас на магистъра на тамплиерите.

— Излез напред, Конрад — обърна се Ричард към маркиза, — и ако можеш, опровергай обвинението, което това безгласно животно, водено от своя инстинкт, ти отправя. То те обвинява, че си му нанесъл рана и подло си оскърбил Англия.

— Не съм пипал знамето — припряно избъбри Конрад.

— Издават те собствените ти думи, Конрад — високо заяви Ричард. — Кой освен гузната ти съвест ти е казал, че става дума за знамето?

— Нима ти не обърна наопаки лагера да го търсиш? — опита да се оправдае Конрад. — Как смееш да обвиняваш владетел и свой съюзник в такова престъпление, което вероятно е било извършено от някой подъл разбойник? Нима повече вярваш на едно куче, отколкото на своя съюзник?

По това време вече всички наоколо бяха обхванати от мрачна тревога и Филип френски побърза да се намеси.

— Владетели и барони — обърна се той към събралите се, — вие разговаряте в присъствието на обикновените войници. Те ще се нахвърлят с извадени мечове едни срещу други, като чуят, че вождовете им спорят по такъв начин! Нека всеки да отведе отрядите си по шатрите, а след час да се съберем в шатрата на съвета и да обсъдим мерките за прекратяването на тези раздори.