![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— Мъдър си, Илдъръм — рече шотландецът. — Мъдър си, макар да си сарацин и си великодушен, макар да си неверник. Убедих се, че си мъдър и великодушен. Бъди ми водач в тези неща. Ако не поискаш от мен нещо, което да засяга честта и християнската ми вяра, безпрекословно ще ти се подчиня. Стори това, което ми обеща, и можеш да ми вземеш живота, когато обещаното бъде изпълнено.
— Слушай тогава — взе да обяснява плана си сарацинът. — Твоето чудесно куче оздравя благодарение на лекарството, което лекува и хора, и животни. Тъкмо то ще ти помогне да намериш престъпника, който бе поискал да го убие.
— О, наистина си прав! — възкликна рицарят. — Разбирам те… Колко съм бил глупав, че не съм се сетил досега.
— Кажи — продължи емирът, — има ли в лагера някой от твоята свита или от дружината ти, който да познае кучето?
— Пуснах на свобода стария си оръженосец, твоя пациент, и малкия му слуга, като пратих по тях писма за Шотландия. Освен тези двама души никой друг не познава добре моето куче. Обаче самият аз съм добре познат в лагера — дори гласът ми ще ме издаде. Нали прекарах доста месеци там и съм известен на всички.
— И теб, и твоето куче слугите ми ще ви преобразят така, че никой няма да ви познае дори при най-грижлив оглед — успокои го сарацинът. — Ако изпълняваш съветите ми, няма да те познае дори родният ти брат. Но запомни едно: ще ти окажа тази услуга, само ако отнесеш писмо от Саладин до братовчедката на Ричард Лъвското сърце, на онази девойка, чието име е също толкова трудно произносимо за нашите устни, колкото е приятно за нашите очи нейното лице.
Сър Кенет премълча и забелязал колебанието му, сарацинът попита:
— Нима се страхуваш да приемеш това предложение?
— Не бих се страхувал, дори да ме заплашваше смърт — отвърна сър Кенет, — но най-напред трябва да преценя дали е прилично да предавам писма от султана и дали е прилично лейди Едит да получи писмо от езически владетел.
— Кълна се в главата на Мохамед, в могилата на пророка в Мека и в душата на баща си — възкликна емирът, — това писмо ще е написано с най-дълбоко уважение! По-скоро песента на славея ще оскърби обикнатата от него розова пъпка, отколкото думите на султана да оскърбят английската хубавица!
— В такъв случай ще отнеса писмото на султана и ще изпълня задачата си също толкова честно, както бих я изпълнил, ако се бях родил васал — съгласи се рицарят. — Но от само себе си се разбира, че извън тази услуга от мен няма да поискат посредничество или съвет в този странен любовен въпрос.
— Саладин е благороден — успокои го емирът — и не кара хубавият кон да прескача през препятствие, което не е по неговите сили. Ела с мен в моята шатра и след малко ще те нагласят така, че никой никога няма да види в теб рицар. Ще можеш да се разхождаш из лагера на християните също толкова спокойно, сякаш на пръста си имаш талисман, който те е направил невидим.
Двайсет и четвърта глава