Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Да, така беше. Малко ми е съвестно за това.
— Но не достатъчно, за да се откажеш от прелестите й. Джейк, няма да ти проговоря, ако кажеш нещо лошо за нея. Тъкмо щях да я дам като още един пример за човек, подвластен на влеченията си. Тялото й буквално преливаше от сексуално желание. Сърцето й бе изпълнено с обич — и не само към един човек. Зная, че обичаше мен и се стараеше да го покаже, като ме даряваше с единственото, с което може — с красотата си. Джейк, мисля, че Юнис бе възпирана в обичта си единствено от времето. Тя се стараеше да те направи щастлив…
— И наистина успя!
— Сигурен съм, при това без да лишава от ласки съпруга си. Джейк, имаш ли причини да вярваш, че се е ограничавала само с вас двамата?
— Ох, за Бога, Йохан! Не зная. Едва ли щеше да й стигне времето. Въпреки че доста често се измъкваше.
(„Шефе, не разбирам защо трябва да го измъчваш по този начин.“) „Чуй ме, Юнис, единственият начин да намерим път към сърцето му е като свалим Юнис от пиедестала.“
— Защо си толкова сигурен? Помисли си само за всички малки лъжи, които е използвала пред съпруга си. И може би съвсем оправдано. Това, че я е обичал, е сигурно. Въпросът е дали не се е опитвал да я държи в клетка.
— Джоан, ще те помоля да не обсъждаме повече този въпрос.
— Джейк, мили! Не се опитвам да опороча Юнис в очите ти. Искам само да разбера какво знаеш за нея, за да мога да моделирам поведението си спрямо нейното. Аз я обичах — и все още я обичам. Но ако ми заявиш със сигурност, че е била любовница на още шестима мъже и че се е забавлявала с момичешки игри през свободното си време, тъй като съм сигурна, че никога не си ме лъгал, ще се опитам да бъда като нея. От малкото, което успях да изтръгна от теб обаче, стигнах до заключението, в което вярвах — че Юнис е била безупречна жена, с достатъчно обич в сърцето си, за да дарява с нея трима мъже, само за да ги направи щастливи. — („Благодаря, шефе. Да се поклоня ли?“) „Тихо, малка красавице. Казвам му само това, което иска да чуе. Ако държиш на Уини, ще го запазим в тайна от него.“ („Кой си точи зъбите за Уини, дърти перверзнико?“) „И двамата — но по-добре да го запазим в тайна. Миличка, Уини дори няма да ни погледне, ако наблизо има друг мъж.“ („Да се обзаложим ли?“)
Джоан въздъхна.
— Джейк, с моето уникално наследство няма да е никак трудно да се превърна в амбижена. Но няма да го направя само защото вярвам, че и Юнис не би го сторила. С кипящото сексуално желание, което се спотайва в това тяло, без усилие мога да стана „лесната Джоан Юнис“, „момичето без гащички“. Още повече, че Йохан Смит беше дърт сластолюбец, който съжаляваше единствено за удоволствията, за които не му оставаше време. Но и това няма да направя, пак по същата причина. Все пак, ако не се омъжа скоро, изкушението може да се окаже непреодолимо.
— Джоан, аз те обичам, но не смятам да се женя за теб.
— В такъв случай най-добре помогни на моите внучки да ме осъдят.
— Аз ли? Защо?
— Знаеш защо. Какви според теб са шансовете на един мултимилионер, наследил прекрасно женско тяло, да бъде вярна съпруга? Тази страна гъмжи от русокоси и синеоки принцове, учители по езда и всякакви други жигола. Не ги искам, предпочитам да се разоря, да съм бедна като Уини и да открия истинската любов. Но, Джейк, дори да забравим факта, че ти си единственият, който ме разбира, пак ще останеш в списъка с десетимата най-добри кандидати, защото парите не те интересуват. Няма професионален сватовник в тази страна, който да не потвърди, че ние сме идеалната двойка.
— Съмнявам се. Все още остава проблемът с възрастта — и на двама ни. Джоан, когато един мъж на моите години се жени, той не взема само съпруга, но и милосърдна сестра.
— О, дрънкаш глупости, Джейк! Не ти трябва сестра. Обзалагам се, че ще запазиш силата си дълго след като се оженим. Но ако се наложи, ще се грижа за теб по-добре от всяка сестра. Знаеш ли какво се сетих, Джейк? Всъщност бихме могли да ти купим ново тяло. Когато ти потрябва.
— Не, Джоан. Живях дълго и през по-голямата част добре. Когато ми дойде времето, ще си отида тихо. Няма да допусна твоята грешка, няма да се оставя в ръцете на лекарите с техните изкуствени бъбреци, монитори и тръбички. Ще издъхна така, както са го правили предците ми.
Тя въздъхна.
— А наричаш мен твърдоглава. Изведох те на върха на най-високата планина и ти показах царствата на Земята, а ти ми разправяш, че това било Лос Анджелис. Добре, няма да те увещавам повече и ще приема кротко любовта, която ще заделиш за мен. Джейк, ще ме изведеш ли из града, за да ме запознаеш с подходящи млади мъже? Ти веднага ще надушиш тези, които се интересуват само от богатството ми — Юнис може да се окаже прекалено наивна и лесно да се оплете в мрежите им. — („Как ли пък не, шефе, веднъж завъртях главата на едно жиголо просто за удоволствие.“) „Не се и съмнявам, скъпа — но такива като Джо Бранка на този свят се търсят с лупа. Също и като Джейк Соломон.“)