Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Съвсем не, господин поручик, не съм го откраднал.

— Знаехте ли, че кучето е крадено?

— Тъй вярно, господин поручик, знаех, че кучето е крадено.

— Швейк, Исусе, пресвета Богородице, аз ще ви застрелям, говедо с говедо, добитък такъв, вол с вол, помийна яма такава. Толкова голям идиот ли сте?

— Тъй вярно, господин поручик, толкова.

— Защо ми доведохте крадено куче, защо домъкнахте тоя пес в жилището ми?

— За да ви зарадвам, господин поручик.

И очите на Швейк добродушно и нежно погледнаха лицето на поручика, който седна и изпъшка:

— Боже, защо ме наказваш с това говедо?

Поручикът остана да седи на стола си в тихо примирение. Чувствуваше, че няма сила не само да удари Швейк, но даже да си свие цигара. Той сам дори не съзнаваше с каква цел изпрати Швейк да купи „Бохемия“ и „Тагблат“, искаше очевидно да прочете обявлението на полковника за откраднатото куче.

Швейк се върна с разгънат вестник, с очи, вперени в колоната с обявленията. Той цял сияеше и доложи радостно:

— Има го, господин поручик, господин полковникът толкова хубаво описва откраднатия пинчер, просто приятно ти е да го четеш, обещава и възнаграждение от сто крони на тоя, който му го заведе. Възнаграждението е много добро. Обикновено се дава възнаграждение от петдесет крони. Имаше един Божетех от Коширже200, той само с това се прехранваше. Открадне куче и после търси в обявленията. Щом намери обявление за откраднатото куче, веднага отива да го върне. Веднъж откраднал хубав черен шпиц и понеже собственикът не се обадил с обявление, той сам дал обявление във вестника. Прахосал цели пет крони за обявления, докато най-после се обадил един господин, който казал, че кучето е негово, че го бил изгубил, но мислил, че е безполезно да го търси. Не вярвал да има честни хора по света. „Сега обаче — казал — виждам, че все още се намират честни хора и това безкрайно ме радва.“ И добавил, че по принцип е против всякакво възнаграждаване на честността, но че за спомен ще му подари своята книжка за отглеждане на стайни и градински цветя. Божетех хванал черния шпиц за задните крака и го очукал о главата на господина. И оттогава се зарекъл никога вече да не дава обявления във вестник. След като никой не давал обявление да потърси кучето си, той предпочитал да го продаде на кучкари.

— Вървете лягайте, Швейк — заповяда му поручикът, — вие сте в състояние да дрънкате идиотщини до сутринта.

Поручикът също легна да спи, а през нощта сънува как Швейк откраднал и коня на престолонаследника, как му го довежда, а престолонаследникът познава коня си на един парад, когато той, нещастният поручик Лукаш, язди начело на ротата си.

На сутринта поручикът се чувствуваше като след прекарана в пиянство нощ, през която са го и били с юмруци по главата. Мореше го някакъв необикновено тежък душевен кошмар. На разсъмване той заспа още веднъж, изтощен от страшния сън, но по едно време го събуди чукане на вратата, в рамката на която се появи добродушното лице на Швейк и попита кога да събуди господин поручика.