Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

— Отдавна ли се познаваха?

Тя замислено загриза нокътя си, мъчейки се да си спомни.

— Поне десетина месеца. Той е лекар. Е, нали казват, че момичетата ставали сестри само и само за да се оженят за някой лекар, но за Брит това не може да се каже. Беше страшно срамежлива и по-скоро се боеше от мъжете. Миналата зима й дадоха болнични. Имаше лека анемия и въобще се беше поизтощила от работа. Та доста често й се налагаше да ходи на контролен преглед. Така се запознаха с Бертил и веднага си допаднаха. Тя обичаше да казва, че той я бил излекувал не с лекарствата, които й давал, а с любовта си.

Мартин Бек въздъхна уморено.

— Какво лошо има в това? — рече тя недоверчиво.

— А, нищо. Тя познаваше ли се с много мъже?

Моника Гранхолм се усмихна и поклати глава.

— Само с тези, които срещаше в болницата. Беше много затворен човек и мисля, че не е имала друг преди Бертил.

Помълча малко, като чертаеше нещо с пръст по масата. Сетне го погледна въпросително.

— От любовните й връзки ли се интересувате? Какво общо имат те с цялата работа?

Мартин Бек извади портфейла си и го сложи на масата.

— Непосредствено до Брит Даниелсон в автобуса седеше един мъж на име Оке Стенстрьом, полицай. Имаме основания да предполагаме, че той и госпожица Даниелсон са се познавали и са пътували заедно. Това, което искаме да знаем, е следното: споменавала ли е някога госпожица Даниелсон името Оке Стенстрьом?

Той извади снимката на Стенстрьом от портфейла си и я постави пред Моника Гранхолм.

— Виждали ли сте този мъж?

Тя погледна снимката и поклати глава. После я вдигна и я разгледа по-внимателно.

— А, да, — сети се тя, — във вестниците. Но тази снимка е по-хубава.

Върна снимката и продължи:

— Брит не е познавала този човек. В това почти бих могла да се закълна. А да позволи някой друг да я изпрати до къщи, е напълно изключено. Тя просто не беше такава.

Мартин Бек прибра портфейла си.

— Може би са били добри приятели и…

Но тя решително поклати глава.

— Брит беше много коректна в отношенията си, много срамежлива и както вече казах, почти се боеше от мъжете. Пък и освен това беше влюбена до уши в Бертил и не би погледнала никой друг, ако щете дори като приятел. Пък и аз бях единственият човек на света, на когото се доверяваше, като изключим Бертил, разбира се. С мен тя споделяше всичко. Съжалявам инспекторе, но сигурно имате някаква грешка.

Тя отвори чантичката си и извади портмоне.

— Трябва да се връщам при моите бебета. В момента имам седемнадесет парчета — завърши тя и бръкна, за да извади пари, но Мартин Бек протегна ръка и я спря.

— Държавата плаща.

Когато стигнаха отново пред портала на болницата, Моника Гранхолм каза:

— Не е изключено и да са се познавали, примерно като приятели от детинство или съученици и случайно да са се срещнали. Но друго не бих могла да си представя. Брит е живяла в Есльов до двадесетата си година, а полицаят откъде е?