Опасна дарба или поредният Фауст

До края на вечерта Бел насочваше разговора около Томас, който можеше да говори часове наред, докато си играе с пръстите на ръцете й. Тя го прекъсваше рядко, колкото да го насърчи да продължи. Но колкото и да й се искаше да избегне темата за нейното семейство, в един момент Томас спомена Виктория.

— Сестра ти е много упорита, да знаеш. Явно взема турнира по дебати твърде насериозно.

Бел не искаше да говори за турнира, но кимна в отговор.

— Не съм притеснен — усмихна се Томас.

— И защо? — попита го закачливо Бел.

— Защото… имам скрито оръжие.

Томас се наведе по-близо, макар че столът му вече бе придърпан почти до нейния. Изведнъж романтичният тон в гласа му изчезна, умът му явно се рееше някъде далеч.

— Темата е правото върху интелектуалната собственост срещу правото на живот. Дали е етично малки компании в Индия да произвеждат патентовани лекарства и след това да ги продават евтино на бедни пациенти, които не могат да си позволят цените на големите фармацевтични фирми.

Бел се оказа неподготвена и затова се изкикоти.

— Какво ти е толкова смешно? — попита я Томас и пусна ръката й. Олеле, помисли си Бел, а пръстите й изведнъж се вледениха.

— Ами това, че си толкова въодушевен от такава скучна тема! Едва разбрах половината от онова, което каза.

— Не е скучна! Става въпрос за живота и смъртта.

— Извинявай, продължи. Цялата съм слух.

— Ами, баща ми работи с финанси, нали така?

— Да, мисля, че съм чувала за него — пошегува се Бел.

— Той ме свърза с негов познат, който специализира в този вид право. Доста известен е. Имам великолепни негови цитати и по двете страни на темата. Някои от неговите аргументи са наистина нови и впечатляващи. Затова се чувствам в перфектна форма.

— И защо?

— Как защо? Повечето хора се готвят за дебати, като изрязват цитати от разни статии. Тъй като това са общодостъпни източници, всеки от опонентите ми би могъл да попадне на същия източник и да се подготви да ме опровергае. Но ако разполагам с данни и цитати, до които никой друг няма достъп, мога да подготвя неочаквани доводи. Тогава на противниците ми ще е по-трудно да се изправят срещу мен.

— Впечатлена съм!

— Благодаря.

Томас цял грейна:

— Старая се да се подготвям като истински адвокат… за практиката.

— За практиката? Какво имаш предвид?

— Не казвай на никого. Дори на баща ми още не съм признал, но мисля, че искам да стана юрист.

— А той не желае ли да работиш при него, да станеш финансист или нещо такова…

— Да, много му се ще. Някой ден може и да стане. Но преди това искам да допринеса с нещо за защитата на човешките права, като приятеля на баща ми — мистър Ямин в Турция. Просто искам да изчакам подходящото време да му го призная.

— Уау.

— Какво?

— Ти всъщност си добро момче, нали? Искам да кажа, че наистина ти пука за човешките права, за чувствата на баща ти, за хората.