Изчезналата Библиотека

Последва дълга, наситена с чувства пауза, преди Атанасий да продължи Когато най-накрая го стори, в очите му блестеше влага, но изражението му беше решително.

- Единствената разлика беше, че този път мишената им ги очакваше. Арно беше практичен човек и беше убеден, че щом са намерили Помощник-пазителя, ще намерят и него, а това със сигурност ще означава смърт. Не можеха да го оставят жив, не и след като знаеше за заговора им и разполагаше с цялата мощ на библиотеката. Ето защо, макар това да значеше да убият единствения жив човек, който можеше да ги отведе до местонахождението на биб-лиотеката, все пак предприеха тази драстична стъпка. А Арно, вместо да се опита да се предпази, прекара последните си дни в разработване на нов план.

Зловещото предчувствие на Емили, че историята отново се връща към нея, беше потвърдено от следващите думи на Атанасий.

- Реши да ускори приемането ви, доктор Уес. Вече не разполагаше с допълнителни четири години, за да ви подготви, да следва обичайния модел. Разполагаше е броени дни - дни, през които да подготви влизането ви в Обще ството.

- Тогава защо не дойде при мен и не ми каза? - попита Емили - През тези последни дни можеше да говори с мен. Сам да ми разкаже всичко. Да ми помогне да се ориентирам.

Чувството й на загуба се възвърна сега, когато знаеше, че Холмстранд е прекарал последните дни от живота си съсредоточен върху нея. Загубата не беше единствено емоционална. Емили внезапно осъзна, че е загубила човек, който можеше да й помогне пред това, което приличаше на истинска опасност.

Атанасий се усмихна.

- Ние не работим по този начин - напомни й той. - Не можем просто да ви дадем някои неща. Трябва сама да ги откриете. Арно прекара последните си дни в подготвяне на план, който да отклони Съвета от следите ни и същевременно да ви помогне да откриете библиотеката, нашето Общество и собствената си роля.

Странното разделение в съзнанието на Емили се върна. От една страна, не искаше да слуша за „ролята си" - за каквато и да било роля, която се очакваше да играе във вековна драма, обгърната в заблуда, смърт и унищожение. Но въпреки страха другата част от нея пак закрещя, частта, която се наслаждаваше на необходимостта да бъде съпричастна, да бъде силна за кауза, далеч по-велика от самата нея. Напрежението едва не я разкъса. Това, което преди бе изглеждало вдъхновяваща мисия, вълнуващо пътуване, което можеше да се увенчае с академично откритие и да й изгради неповторима репутация, сега тежеше на плещите й като непосилно бреме. Не беше сигурна, че иска такъв товар, а още по -малко да знае дали притежава достатъчно сила да го понесе.