Паралелни лъжи

С повечко късмет намесата на Еди Вейл ще му спечели малко време, но началникът му — лейтенант Бридълсман — никога не би позволил добър приятел на Тайлър да води разследването, особено ако се докаже наличието на отпечатъци от Тайлър. Мобилният телефон на Тайлър вече доказваше, че се е обаждал на Прийст и Вейл — грешки, които допусна в бързината, а му се искаше да не ги е направил. Щяха да повикат Нел на разпит. Щяха да попитат Вейл как така се е оказал първото ченге, пристигнало на местопрестъплението. Тайлър създаваше проблеми на всички, а бяха минали едва двайсет минути, откакто излезе от окървавения апартамент.

Тактиката на О’Мали вбеси Тайлър. Независимо по какъв начин Стъки е замесен в трагедията на прелеза в Дженоа, не заслужаваше да умре от палка. Действията на О’Мали отвориха очите на Тайлър: щом е отишъл толкова далече, значи залогът е огромен. Каквато и да беше връзката на компанията с инцидента в Дженоа, трябваше да е достатъчна, за да свали поне Кийт О’Мали, ако не Уилям Гохин и борда на директорите с него.

Ще разочарова детективите, защото не използва нито кредитните карти, нито мобилния си телефон. Но какво друго да предприеме? Тайлър се чудеше, вървейки в спокойния нощен час, и се опитваше да си представи нещата през призмата на предишната си работа. Връзки, разходи, транспорт — трите предпоставки при проследяване на човек. Беше се погрижил за две от тях. С транспорта щеше да е по-трудно. Как да остане невидим? Вече се беше обадил от своя мобилен телефон на мобилния на Прийст; Тайлър прецени, че ако избягат заедно, и тя няма да може да използва кредитните си карти. Следователно се лишаваха от възможността да наемат кола. Самолетът също отпадаше — за него искат документ за самоличност със снимка. Какво оставаше? Да открадне кола, да пътува на стоп, с влак или автобус. По автогарите и жп гарите има охранителни камери. Тайлър ги бе използвал, за да проследи Алварес. Колко далече щяха да стигнат, за да го намерят? — питаше се той. — Доколко можеше да се намесва О’Мали? От кого да се страхува повече: от О’Мали или от ченгетата?

Най-накрая се сети. Потомак. Доковете — място, където той все още разполага с известни връзки; място, където се живее с пари в брой; място, където хората знаят как да си държат устата затворена.

Планът му вече придобиваше очертания. През цялото време мислеше, че пребиването на Стъки до смърт не е било направено с лека ръка. Идеята навярно е била да го изпратят в болница и така О’Мали да го предупреди да си мълчи. Това още веднъж го накара да се запита какъв е залогът. И тогава — точно тогава му просветна — че трима служители на Северното жп обединение са напуснали с необичайни компенсации. Другите двама — Милроуз, ако беше жив, и Марковиц — са също толкова важни за разследването, колкото и Стъки. Оставаше очевидният въпрос: дали О’Мали вече го е забъркал и с тях двамата?