Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Не очаквах да те видя толкова скоро — отбеляза Хари, след като отвори вратата.
Ракел изкачи последните три стъпала.
— Напротив, очаквал си — усмихна се тя и се сгуши в прегръдките му.
После го избута в преддверието, ритна вратата с ток, хвана главата му с две ръце и впи страстно устни в неговите.
— Мразя те — просъска тя, докато разкопчаваше колана му. — Знаеш, че това е последното, от което се нуждая в момента.
— Ами, върви си — отвърна Хари и ѝ помогна да си съблече палтото и блузата.
Панталонът ѝ имаше цип отстрани. Хари го свали и плъзна ръка над талията ѝ, над гладките, хладни копринени бикини. В преддверието се чуваше само ускореното им дишане. Леко изтрака само токчето на Ракел, когато тя отмести крак, за да улесни достъпа на Хари.
След това, докато пушеха в леглото, Ракел го обвини, че пласира дрога.
— Нали така зарибяват? — попита тя. — Първите дози дават безплатно, докато се пристрастиш.
— И после се налага да си плащаш, да — кимна Хари и издуха едно голямо и едно малко кръгче дим към тавана.
— И то скъпо — отбеляза тя.
— Тук си само заради секса, нали? Искам просто да съм наясно.
— Много си отслабнал, Хари. — Ракел го погали по гърдите.
Той не отговори. Чакаше.
— С Матиас нещата не вървят — призна тя. — По-точно: той не се оплаква. Доволен е от интимните ни отношения. Аз обаче не съм.
— Къде е проблемът?
— И аз бих искала да знам. Гледам го и си мисля: това е мъж-мечта. Опитвам се да си внуша, че ме възбужда, и почти му се нахвърлям от желание да го пожелая, разбираш ли? Би било чудесно, ако той ме привличаше, би било най-правилното. Но не се получава…
— Мм. Малко ми е трудно да си го представя, но те слушам внимателно.
Тя подръпна закачливо ухото му.
— Това, че постоянно разпалвахме взаимно страстите си, не беше гаранция за качеството на връзката ни, Хари.
Той гледаше как малкото кръгче дим се долепя до голямото и двете образуват осмица. „Напротив“, помисли си в отговор на Ракел.
— Започнах да си търся обяснения — продължи тя. — Например, пред себе си се оправдавам с една дребна телесна особеност на Матиас.
— Каква?
— Нищо интересно, но той се притеснява от нея.
— Кажи ми, де.
— Не, не. Не става дума за сериозен недъг. В началото дори стеснителността му ми се струваше очарователна. После обаче започна да ме дразни. Имам чувството, че се опитвам да превърна това дребно несъвършенство в оправдание за… за… — тя млъкна.
— За идването ти тук — довърши Хари.
Притисна го в обятията си и стана.
— Няма да идвам повече — промълви тя и си тръгна.
Наближаваше полунощ. Ракел вървеше по улицата. Ситни дъждовни капки се сипеха върху асфалта и искряха под уличните фенери. Стигна до колата — беше паркирала на съседната улица. Качи се и понечи да запали, но забеляза, че под чистачките е мушната бележка, написана на ръка. Открехна вратата, протегна се и я издърпа. Буквите почти се бяха размили под дъжда, но Ракел успя да прочете:
Ще умрем, курво.
Изтръпна. Огледа се. Нямаше никого. Само паркирани автомобили. Дали и под техните чистачки бяха оставени бележки? Ракел не видя жива душа. Сигурно е случайно. Кой би могъл да знае, че това е нейната кола? Свали прозореца на няколко сантиметра и хвърли бележката през процепа. Запали и потегли. Малко по-нататък изведнъж я обзе усещането, че някой я гледа от задната седалка. Надзърна в огледалото и видя лице. Не беше Олег, а друго, непознато момче. Натисна спирачките. Гумите изсвириха по мокрия асфалт. Отзад се разнесе сърдитият вой на клаксон. Три пъти. Задъхана от ужас, Ракел погледна в огледалото. Оказа се, че бе видяла лицето на младежа в колата зад нея. В момента той изглеждаше не по-малко изплашен от Ракел. Разтреперана, тя пак включи колата на скорост.
Ели Квале стоеше в преддверието като закована с телефонната слушалка в ръка. Не си внушаваше. Не и този път.
Чак когато Андреас повтори името ѝ, тя дойде на себе си.
— Кой беше? — попита той.
— Никой. Грешка.
Легнаха си. Искаше ѝ се да се сгуши в него, но не можеше. Съвестта ѝ не го позволяваше. Чувстваше се омърсена.
„Ще умрем — бе казал гласът по телефона. — Ще умрем, курво.“
Деветнайсета глава
Сутринта разследващият екип се събра на оперативка. Изключиха шестима от седмината, разговаряли с Идар Ветлесен непосредствено преди смъртта му. Остана само един.