Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Устните на Катрине оформиха безмълвно „охо“ и тя погледна въпросително към жълтата къща.
— Да — кимна Хари. — Отпечатъците са на професор Филип Бекер.
Очите на Катрине се разшириха, но гласът ѝ остана спокоен:
— Нещо ми подсказва, че съвсем скоро ще натисна „изтрий“.
— Възможно е.
Хари отвори барабана на револвера, за да се увери дали във всички отделения има патрони.
— Мъжете, отвличащи жени по този начин, се броят на пръсти — отбеляза Катрине, докато накланяше последователно глава ту вляво, ту вдясно, сякаш загряваше за боксов мач.
— Адекватно умозаключение.
— Трябваше да се сетим още при първата ни среща с него.
Хари отново погледна колежката си. Чудеше се защо не споделя ентусиазма ѝ. Къде бе изчезнало опиянението от залавянето на престъпника? Дали се беше изгубило, защото Хари знаеше какво следва: празнота, породена от усещането, че въпреки всичко е закъснял, подобно на огнеборец, който разчиства останките от опожарена сграда? Причината беше друга. Сега си даде сметка. Хари всъщност се съмняваше, че ще заловят истинския Снежен човек. Пръстовите отпечатъци и записът от камерите на търговски център „Стуру“ биха били достатъчно убедителни доказателства за присъда, но всичко това му се струваше прекалено лесно. Убиецът, с когото си имаха работа, не би допуснал толкова банални грешки. Не Филип Бекер беше злосторникът, увенчал снежен човек с главата на Силвия Утершен, замразил трупа на полицай в собствения му фризер, изпратил на Хари писмо с предсказанието И ти ще се питаш: „Кой е направил снежния човек?“.
— Какво ще правим? Ще го арестуваме сами?
Интонацията на Катрине не звучеше съвсем въпросително.
— Ще изчакаме подкреплението и ще позвъним на вратата.
— Ами ако не си е вкъщи?
— Вкъщи е.
— Нима? И откъде…
— Погледни внимателно прозореца на всекидневната.
Тя го послуша и забеляза как зад големия панорамен прозорец проблясва слаба бяла светлина: телевизорът работеше.
Зачакаха мълчаливо. Наоколо цареше тишина. Наруши я само крясъкът на сврака. После всичко отново утихна.
Телефонът на Хари звънна. Съобщиха му, че подкреплението е заело позиции. Хари ги въведе накратко в ситуацията. Предупреди ги да не се намесват, докато не ги повика или не чуят стрелба.
— Сложи го на тих режим — посъветва го Катрине, след като Хари затвори.
Той се усмихна и изключи звука на телефона. Стрелна я крадешком с поглед. Сети се каква физиономия се бе изписала върху лицето ѝ, когато отвориха фризера на Герт Рафто. Сега обаче изражението ѝ не издаваше нито страх, нито тревога, само мрачна решителност. Хари прибра телефона в джоба на якето си и чу как той издрънча в револвера.
Слязоха от колата, пресякоха улицата и отвориха портата към двора. Дребните камъчета по пътеката задъвкаха лакомо обувките им. Хари не сваляше поглед от големия прозорец. Следеше дали по белия тапет пробягват сенки.
Качиха се по стълбите. Разбраха се само с жест. Катрине позвъни на вратата. Отвътре се чу глухо, колебливо „динг-донг“. Изчакаха. Нито шум от стъпки, нито сянка зад матовото стъкло на дългия прозорец до входната врата.
Хари долепи ухо до стъклото — обикновен, но удивително ефикасен метод за подслушване какво става във вътрешността на къща. За негова изненада не чу нищо, нито дори гласове от телевизора. Отстъпи три крачки назад, хвана се с две ръце за водосточната тръба и се повдигна, за да види какво става във всекидневната. С гръб към него на пода пред телевизора, седнал по турски мъж в сиво палто бе надянал големи слушалки с диадема, която опасваше горната част на неравния му череп с черен ореол. От слушалките излизаше кабел, включен към телевизора.
— Не чува заради слушалките — прошепна Хари и се спусна на земята.
В този миг видя как Катрине слага ръка върху бравата. Гумените уплътнения пуснаха вратата с мляскащ звук.
— Май сме добре дошли — отбеляза тихо тя и влезе.
Изненадан от решението ѝ, Хари изруга наум и я последва. Катрине отвори и вратата към всекидневната и изчака Хари да се приближи. После отстъпи крачка встрани и по невнимание бутна поставка с ваза. Вазата се олюля заплашително, но в крайна сметка реши да се задържи.
До мъжа, седящ гърбом към тях, имаше поне шест метра.
На телевизионния екран прохождащо бебе се мъчеше да пази равновесие, стиснало пръстите на смееща се жена. Синя лампичка показваше, че DVD-плейърът под телевизора е включен. Хари сякаш вече бе преживявал подобна ситуация. Обзе го усещане за трагедия, която непрекъснато се повтаря. Всичко му се струваше познато: тишината, любителският видеозапис на щастливи семейни моменти, контрастът между минало и настояще, разигралата се трагедия, която още не е приключила.