Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Къде бяхте между четири и осем часа в деня, когато Ветлесен почина? — попита Хари.
— Я чакайте малко! — Стьоп повдигна вежда. — Да не би в този случай да има нещо, което аз или читателите ми бихме искали да узнаем?
— Къде бяхте?
— От думите ви разбирам, че не сте хванали Снежния човек. Така ли е?
— Ще ви помоля да оставите на мен да задавам въпросите, Стьоп.
— Тогава бях заедно с…
Арве млъкна. Внезапно на лицето му грейна широка усмивка:
— Я чакайте малко. Да не би да намеквате, че имам нещо общо със смъртта на Ветлесен? Да ви отговоря означава да приема за вярно съждението, съдържащо се във въпроса ви, и косвено да потвърдя съмненията ви.
— Не е проблем да запиша, че отказвате да отговорите на въпроса, Стьоп.
Редакторът вдигна чашата като за наздравица.
— Отличен ход, Хуле. Ние, журналистите, го използваме ежедневно. Неслучайно ни наричат „преса“. Защото оказваме сериозен натиск. Но не забравяйте, че не съм отказал да ви отговоря, Хуле. Просто предпочитам да не е сега. Трябва да помисля по въпроса.
Стьоп отново се приближи до прозореца и кимна сякаш на себе си.
— Не отказвам, просто имам нужда да обмисля дали и какво да ви отговоря. Докато взема решение, ще се наложи да изчакате.
— За никъде не бързам.
Стьоп се обърна.
— Нямам никакво желание да ви губя времето, Хуле, но както неведнъж съм заявявал в публичното пространство, единственият капитал и предпоставка за успеха на „Либерал“ е високият ми професионален морал. Надявам се, разбирате, че в качеството си на журналист съм длъжен да се възползвам от създалата се ситуация.
— И как собствено?
— Много просто: току-що се сдобих с бомбастична новина. Доколкото разбирам, още нито един вестник не е надушил, че около смъртта на Ветлесен има неизяснени факти. Ако ви дам отговор, който да ме извади от кръга на заподозрените, ще изиграя най-силния си коз и няма да имам възможност да ви поискам допълнителна информация по случая, преди да ви отговоря. Прав ли съм, Хуле?
Хари вече се досети накъде върви разговорът. Този проклетник Стьоп се оказа много по-умен, отколкото очакваше.
— В момента нямате нужда от допълнителни сведения — отвърна старши инспекторът. — Единствено трябва да знаете, че съзнателното възпрепятстване на полицейско разследване е подсъдимо.
— Туш! — засмя се Стьоп, видимо въодушевен. — Аз обаче съм журналист и либерал и съм длъжен да се съобразявам с някои принципни положения. Всичко се свежда до въпроса дали аз — кучето-пазач на свободното слово, врагът на системата — трябва безусловно да следвам заповедите на властелините.
Стьоп избълва последните думи, без да крие иронията си.
— И при какви условия бихте ми дали отговор? — поинтересува се Хари.
— Да не предоставите информацията, която поискам, на никоя друга медия.
— Мога да ви го обещая, ако се задължите да не издавате тази информация на никого.
— Ето че отново се върнахме на стартова позиция в преговорите. Жалко, много жалко. — Стьоп пъхна ръце в джобовете на ленения си панталон. — Но вие вече ми дадохте достатъчно материал за статия по темата дали полицията е заловила истинския Снежен човек.
— Предупреждавам ви да внимавате.
— Благодаря, вече го направихте — въздъхна Стьоп. — Помислете добре с кого си имате работа, Хуле. В събота ще отбележим двайсет и петия рожден ден на „Либерал“ с пищно тържество в хотел „Радисън“. Ще присъстват шестстотин отбрани гости. Не е никак лошо за списание, което вече четвърт век изпробва колко разтегливи са границите на свободата на печата и ежедневно плува в мътните и опасни води на норвежкото законодателство. За двайсет и пет години никога не ни се е случвало да загубим дело в съда. Ще поговоря с адвоката си, Юхан Крун. Вероятно го познавате, Хуле?
Хари кимна с мрачно изражение. Стьоп му сигнализира с дискретно движение на ръката към вратата, че посещението е приключило.
— Обещавам да ви помогна според силите си — обеща той, когато се сбогуваха в антрето. — Ако вие помогнете на мен и на списанието ми.
— Отлично знаете, че няма как да сключим такава сделка.
— Нямате представа колко сделки сме сключвали досега, Хуле — усмихна се Стьоп и отвори вратата. — Бедна ви е фантазията. Очаквам да се видим в най-скоро време.