Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Стьоп се върна в стаята с две чаши с бледожълто съдържание. Подаде едната на Хари.
— Третият апартамент беше собственост на водопроводчик от квартал „Йостеншо“. Когато започнали да проектират пристана Акер Брюге, решил, че иска да живее тук. Вероятно от малък е мечтал да се изкачи по социалната стълбица и да се причисли към богатите и изисканите. След десет години неуморен труд и укриване на доходи, придобити, като непрекъснато дерял кожите на клиентите си и правел големи икономии, наистина си купил жилището, но не му останали пари за носачи. Затова събрал неколцина приятели и се заели да пренасят. Водопроводчикът имал четиристотинкилограмов сейф: вероятно там трупал необложените си с данъци пари. Заедно с приятелите си успял да качи сейфа до площадката пред апартамента си. До заветната цел им оставали едва осемнайсет стъпала, ала ненадейно сейфът се хлъзнал, затиснал водопроводчика, счупил му гърба и го оставил парализиран за цял живот. Днес клетникът живее в дом за инвалиди с изглед към езерото в Йостеншо — там, откъдето е произлязъл. — Стьоп застана до прозореца, отпи от чашата си и се загледа замислено във фиорда. — Е, не е море, но поне човекът има изглед.
— Мм. Интересуват ме отношенията ви с Идар Ветлесен.
Стьоп се завъртя на пети с ловко театрално движение на двайсетгодишен.
— Отношения? Доста силно казано. Ветлесен беше личният ми лекар. От време на време играехме заедно кърлинг. По-точно: аз и останалите на пистата играехме, а заниманията на Ветлесен могат в най-добрия случай да се нарекат бутане на камъни и почистване на леда. — Стьоп махна пренебрежително с ръка. — Да, да. Знам, че е мъртъв, но такава е истината.
Хари остави чашата си върху масата, без да отпие.
— На какви теми разговаряхте?
— Предимно за тялото ми.
— Нима?
— За бога, към него се обръщах при здравословни проблеми.
— И сте искали да нанесете някакви корекция на тялото си?
— Не — Арве Стьоп се разсмя искрено. — Никога не съм изпитвал такава потребност. Знам, че Идар извършваше пластични операции, липосукции и всякакви подобни абсурдни интервенции, но лично аз предпочитам да взема превантивни мерки, вместо да прибягвам до поправки, след като пораженията са налице. Спортувам, старши инспекторе. Хареса ли ви ябълковият сайдер?
— Вътре има алкохол.
— Ами? — удиви се Стьоп и огледа внимателно чашата си. — Никога не би ми хрумнало.
— За кои части от тялото си разговаряхте с Ветлесен?
— За лакътя ми. Имам лакът на тенисист, който ме мъчи, докато играя кърлинг. Той ми предписа болкоуспокояващи. Каза да ги пия преди тренировка, защото предотвратявали възпаления. Идиот. Послушах го и знаете ли какво ставаше всеки път? Претоварвах мускулите си. Вече не се налага да предупреждавам потенциални пациенти на Ветлесен да не се преглеждат при него, защото той е мъртъв, но държа да отбележа, че човек не бива да пие хапчета против болка. Болката е нещо полезно. Без нея не бихме оцелели. Трябва да сме ѝ благодарни, а не да я потискаме.
— Нима?
Стьоп потупа с показалец по стъклото на прозореца, достатъчно дебело да не пропуска никакви шумове отвън.
— Ако питате мен, изгледът към океана е нещо незаменимо. Вие как мислите, Хуле?
— От моето жилище не се открива никакъв изглед.
— Така ли? А трябва. Погледът отвисоко осигурява по-добра видимост.
— Като отворихте дума за обзор, „Теленур“ ни предостави списък с телефонните разговори на Ветлесен от последните няколко дни. За какво разговаряхте с него в деня преди смъртта му?
Стьоп прикова въпросително поглед в Хари, отметна глава назад и пресуши чашата с ябълковия сайдер. После си пое дъх — дълбоко, със задоволство.
— Вече съм забравил за какво сме си говорили с него. Вероятно за нещо, свързано с лакти.
Веднъж Сабото бе обяснил на Хари, че покерджиите, които разчитат на интуицията си, за да разпознаят нечий блъф, със сигурност губят. Да, лъжата има външни проявления у всеки човек, но никога няма да успееш да разобличиш опитния блъфьор, ако не се научиш съвсем рационално и системно да проучваш как се отразява лъжата върху лицето на всеки твой съперник. Хари беше склонен да приеме теорията на Сабото. В момента той знаеше, че Стьоп лъже, но не съдеше нито по изражението, нито по гласа, нито по езика на тялото му.