Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Здравей — Хари влезе и пусна желязната врата след себе си.
Дребничката млада жена стана и двамата се прегърнаха леко смутени.
— Отслабнал си — отбеляза тя.
Хари само сви рамене.
— Как върви… животът? — попита той.
— Грегер спи спокойно, храни се нормално и почти не плаче — усмихна се тя. — В момента той е целият ми живот.
Хари се почувства задължен да спомене Халвуршен с добра дума, за да покаже, че не го е забравил, но не му хрумваше нищо подходящо. Беате сякаш разбра и за да го улесни, се поинтересува на свой ред как е.
— Добре — Хари седна на един стол. — Горе-долу. Много зле. Зависи за кога точно питаш.
— Как се чувстваш днес, например?
Тя се обърна към телевизионния екран, натисна някакво копче и хората започнаха да вървят назад към вход с надпис „Търговски център «Стуру»“.
— Мъчи ме ужасна параноя — оплака се Хари. — Непрекъснато имам чувството, че преследвам човек, който ме манипулира, както си иска, преобръща всичко наопаки и винаги успява да ме накара да действам, както той намери за добре. Познато ли ти е?
— И още как. Аз го наричам Грегер.
Тя стопира записа.
— Искаш ли да видиш какво открих?
Хари приближи стола си до нейния. За никого не беше тайна каква уникална способност има Беате. Нейният изключително силно развит и чувствителен fusiform gyrus — частта от мозъка, която складира информация за човешките лица и ги разпознава — я превръщаше в жива картотека за престъпници.
— Прегледах снимките на въвлечените в случая: съпрузи, деца, свидетели и така нататък, а лицата на старите ни познайници са ми ясни до болка. — Беате започна да превърта напред записа кадър по кадър. — Ето тук — стопира го.
Трептящото изображение на екрана представляваше едрозърнест, твърде неясен черно-бял кадър.
— Къде? — попита Хари.
В присъствието на Беате Льон беше свикнал да задава глупави въпроси за човешки лица.
— Ето тук. Същият е като на тази снимка — тя посочи една от снимките в папката върху бюрото. — Да не би това да е твоят човек, Хари?
Старши инспекторът се вторачи слисан в снимката. После кимна и вдигна слушалката. Катрине Брат вдигна след две секунди.
— Обличай се. Ще те чакам в гаража. Имаме работа.
Хари предпочете да мине по обиколен път, но да избегне светофарите по натоварените кръстовища.
— Напълно сигурна ли е, че е той? — попита Катрине. — Записите от охранителните камери не са особено…
— Повярвай ми, сигурна е — прекъсна я Хари. — Беате Льон не греши. Свържи се с „Телефонни услуги“ и поискай домашния му номер.
— Запаметих го на мобилния си — отвърна Катрине и извади телефона си.
— Запаметила си го? — изненадано я стрелна с поглед Хари. — Така ли процедираш при всяко разследване?
— Да. Слагам номерата на свързаните с разследването в отделна група и я изтривам, когато приключим случая. Непременно опитай. Чувството, когато натискаш бутона „изтрий“, е направо несравнимо. Така буквално усещаш как слагаш точка.
Хари спря пред жълтата къща в квартал „Хоф“, потънала в мрак.
— Филип Бекер — промърмори Катрине. — Кой би предположил?
— Не забравяй, че искаме само да поговорим с него. Не е изключено да се е свързал с Ветлесен по здравословни причини.
— От уличен телефон в търговски център „Стуру“?
Хари забеляза колко бързо тупти вената под тънката кожа на шията ѝ. После отмести поглед към прозореца на всекидневната.
— Да слизаме — подкани я той.
Понечи да отвори вратата, но мобилният му телефон звънна.
— Да?
Гласът в другия край на линията звучеше разтревожен, но докладва с кратки, сбити изречения. Хари прекъсна потока на речта му с две „мм“, едно изненадано „какво?“ и „кога?“.
После гласът от слушалката млъкна.
— Обади се в оперативната дежурна част. Искам да изпратят тук двете най-близки полицейски коли. Да не пускат сирени и да спрат в двата края на квартала. Какво? Защото в къщата има дете и не бива да притесняваме излишно Бекер. Ясно?
Явно да.
— Холм — обясни Хари на Катрине, след като приключи разговора, отвори жабката, разрови съдържанието ѝ и извади чифт белезници. — Хората му намерили отпечатъци по колата в гаража на Лосиус. Сравнили ги с иззетите от нас пръстови отпечатъци на хора, въвлечени в случая.
Хари извади ключа от стартера, наведе се и издърпа метална кутия изпод седалката. Отключи я и взе отвътре черен „Смит & Уесън“ с къса цев.
— Един от отпечатъците върху предния калник съвпада.