Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Чий е този номер? — попита Хари.
— Кой? — Катрине се наведе над него.
Хари посочи с пръст номер от списъка с личните контакти.
— Защо точно той привлече вниманието ти? — полюбопитства Катрине.
— Защото повикването от този номер е входящо. Най-логично е да предположим, че тъй като убиецът е режисирал самоубийството, именно той е потърсил Ветлесен, а не обратното.
Катрине потърси номера в списъка с имената.
— Ще те разочаровам. Номерът фигурира и в двата списъка. Бил е и пациент на доктора.
— Все отнякъде трябва да започнем. Как се казва? Жена или мъж?
— Определено мъж — усмихна се Катрине.
— Какво намекваш?
— Не просто мъж, а мъжкар. Мачо. Арве Стьоп.
— Арве Стьоп ли каза? — извика Холм. — Онзи Арве Стьоп?
— Искам го начело на списъка с лицата, които ще посетим — отсече Хари.
Съставиха списъка: съдържаше седмина души, като не успяха да идентифицират само един: някой се бе обадил на Идар Ветлесен от уличен телефон в търговски център „Стуру“ в деня на смъртта му.
— Знаем кога са разговаряли — разсъждаваше Хари. — Дали телефонната кабина е снабдена с камера за видеонаблюдение?
— Не ми се вярва — отвърна Скаре. — Но на всички входове към търговския център са монтирани камери. Ще поискам записите от охранителната фирма.
— Провери всички лица половин час преди началото, по време и половин час след края на разговора.
— Трудна работа — въздъхна Скаре.
— Познай кого трябва да помолиш за помощ.
— Беате Льон — отгатна Холм.
— Точно така. Предай ѝ много поздрави.
Холм кимна, а Хари го обзеха угризения. Телефонът на Скаре звънна с мелодията на „There She Goes“ на английската рок банда „Дъ Ла’с“.
— От Отдела за издирване на изчезнали лица — осведоми колегите си Скаре и вдигна.
Те го наблюдаваха, докато разговаряше. Хари се чувстваше виновен, задето от месеци избягваше да се обади на Беате. Не бе я виждал от лятото. Тогава я посети в болницата след раждането. Хари знаеше, че тя не го вини за кончината на Халвуршен по време на служба. И въпреки това му дойде в повече да види детето, което покойният му колега така и не успя да зърне. Беате грешеше: Хари можеше и трябваше да спаси Халвуршен.
Скаре затвори.
— Мъж от квартал „Твайта“ е подал сигнал, че съпругата му е в неизвестност. Камила Лосиус, двайсет и девет годишна, омъжена, без деца. Минали са само няколко часа, но съпругът ѝ се обезпокоил, защото намерил пълна пазарска чанта върху кухненския плот, а продуктите не били сложени в хладилника. Мобилният ѝ телефон бил оставен в колата, а според мъжа ѝ тя непрекъснато го носела със себе си. Съседката пък забелязала как някакъв мъж се промъквал покрай гаража и дебнел. Съпругът на изчезналата не може да прецени дали от дома им липсват тоалетни принадлежности и пътнически чанти. Явно хора като него — с вили в покрайнините на Ница — изобщо не са в състояние да забележат, когато нещо от многобройните им вещи изчезне.
— Мм — кимна Хари. — Какво смятат близките ѝ?
— Че ще се появи. Искаха да съобщят само за всеки случай.
— Добре. Да продължаваме.
Повече никой не коментира новия сигнал за изчезналата жена по време на срещата, но Хари усещаше, че тревогата витае във въздуха като след далечен гръм от облаци, които може би — а може би не — се носят насам. След като разпредели имената от списъка между колегите си, Хари приключи оперативката и екипът се разотиде.
Останал сам, той се приближи до прозореца и погледна надолу към парка. С всеки изминал ден мракът прииждаше все по-рано. Замисли се за майката на Идар Ветлесен. Когато се отби при нея, ѝ разказа, че вечер синът ѝ преглеждал и лекувал безплатно проститутки от Африка. За първи път, откакто се познаваха, старицата свали маската на безразличието си и изпадна в яростен пристъп. „Не е вярно! — изкрещя тя. — Моят син никога не е помагал на негърски курви!“ Навярно понякога лъжата бе за предпочитане. Хари се сети какво бе казал вчера на началника на криминалната полиция: засега Снежния човек е решил да прекрати кръвопролитията.
В тъмнината навън Хари виждаше само бегло фигурата точно под прозореца си. Учителките от детските градини често водеха децата в парка, особено ако има сняг като днес. Сутринта, когато дойде на работа и го забеляза, Хари се постара да си внуши, че големият, сиво-бял снежен човек е дело на децата.