Капан за мишки

Без да погледне жена си, той тръгна към стълбището за втория етаж. В спалнята бързо събра всичко необходимо, взе куфарчето с документите и слезе долу.

— Ще поживея в московския апартамент. И да не си посмяла да кажеш на тези кретени, че съм в Москва, и да им дадеш телефоните ми.

Жана Викторовна седеше неподвижно до масата — в същата поза, в която я бе оставил преди двайсетина минути. Храната в чинията й бе останала недокосната. Тя дори не вдигна глава и не се обърна към мъжа си.

— Жануся, хайде, прости ми — помирително каза Лев Александрович. — Изпуснах си нервите. Безобразно избухнах. Имам неприятности в завода, целият съм кълбо от нерви. Представяш ли си какво ще стане, ако се нахвърля така на твоите ченгета? Като нищо може да ме арестуват за дребно хулиганство.

Аргунов направи несръчен опит да се пошегува и така да тушира конфликта, но не успя. Жена му мълчеше.

— Е, аз да тръгвам, нали?

— Тръгвай — глухо издума тя. — Отвратителен си. Колкото по-дълго не те видя, толкова по-добре.

Той не извика шофьора Миша, изкара от гаража своя лексус и потегли към града. Пътувайки по околовръстното шосе, извади мобилния си телефон и набра номера на Слава Ситников.

— Слава, онези ме потърсиха — кратко съобщи той, като се стараеше гласът му да не трепери.

— Кои? — не разбра Вячеслав Антонович.

— От милицията.

— Такааа — проточи Ситников. — За… онова ли?

— Сигурно. Не знам точно — припряно заговори Аргунов. — Нямаше ме вкъщи, Жана е разговаряла с тях. С една дума, не е за телефон. Отивам в апартамента на „Маросейка“.

— Кога ще пристигнеш там?

— След трийсетина минути.

— Добре, ще дойда.

Лев Александрович обичаше нежно и предано московския си апартамент — беше същият, в който бяха минали детството и младостта му. Не променяше в него друго, освен нещата, които явно излизаха от строя. Например смени санитарните съоръжения, но остави старите мебели, онези, които бяха купили още родителите му. В този апартамент той се бе готвил за матура, после беше писал дипломна работа, сетне дисертация и други научни трудове, тук преди много години доведе Жана, тук дъщеря му — Лялка, направи първите си крачки. От тук за последен път взеха в болница родителите му — първо баща му, а после, след пет години, и майка му. Тук бяха дошли да ги поменат техните приятели. Ако не беше Жана, нейната настойчивост и активност, той и до днес щеше да живее тук, в просторния тристаен апартамент в центъра на Москва.

Именно Жана преди доста години, в края на осемдесетте, бе започнала да го врънка и уговаря да вземе пример от другите, които зарязваха науката, захващаха се с бизнес и забогатяваха буквално за дни. Тя постоянно се оплакваше, че парите не стигат, и се възхищаваше на практичността на бившите колеги на Аргунов. Молеше, вдигаше скандали, притискаше го. И постигна своето. Сега Лев Александрович Аргунов живее в извънградска къща с хубав парцел, притежава печелившо производство на строителни конструкции, разработени въз основа на собствени и патентовани технологии, но при всеки удобен случай идва в апартамента на „Маросейка“ — ту следобед, да си почине малко, ту пък вечер, за да пренощува.