Господарят на войната

— Да не си объркал принцесите, Дерфел? — попита той като се плъзна от седлото на уморения си кон.

— Арганте е вътре в храма — казах аз, посочвайки голямата сграда, където Арганте се бе подслонила, за да не стои под дъжда. Тя не ми беше проговорила цял ден.

— Трябва да я заведа при Артур — обясни Балин. Той беше прям брадат мъж с татуирана мечка на челото и с грапав бял белег на лявата си буза. Попитах го за новини и той ми съобщи малкото, което знаеше, а и в него нямаше нищо добро.

— Копелетата идват по долината на Темза, според нас са само на три дни път от Кориниум, а още няма и следа от Кунеглас, нито от Енгас. Навсякъде е хаос, Дерфел, това е положението — хаос.

Той потръпна.

— Каква е тая воня тук?

— Мостът е затлачен и клоаките не могат да се оттичат — отговорих аз.

— Из цяла Думнония смърди — каза Балин мрачно. — Трябва да побързам — продължи той, — Артур искаше булката му да е в Кориниум преди два дни.

— Имаш ли някакви заповеди за мен? — викнах след него, тъй като той вече крачеше към стъпалата на храма.

— Върви в Кориниум! И побързай! И трябва да изпратиш храна колкото можеш! — довърши той и изчезна зад огромните бронзови врати на храма. Беше довел шест празни коня, значи с него щяха да тръгнат Арганте, нейните слугини и друида Фергал, а дванадесетте Черни щита от охраната на Арганте щяха да останат с мен. Усещах, че и те като мен с радост щяха да се отърват от принцесата.

Късно следобед Балин пое на север. И аз исках да тръгна, но децата бяха уморени, дъждът не спираше и Сийнуин ме убеди, че ще спестим повече време, ако тази нощ си починем под покривите на Акве Сулис и тръгнем освежени на сутринта. Поставих стражи около банята и пуснах жените и децата в огромния, вдигащ пара басейн с гореща вода. После изпратих Исса с двадесетина мъже да претърсят града за оръжие, което да раздадем на опълчението. След това изпратих да повикат Силдид и го попитах колко храна е останала в града.

— Почти никаква, лорд! — заяви той, твърдейки че вече е изпратил на север шеснайсет каруци със зърно, сушено месо и осолена риба.

— Претърси ли къщите на хората? — попитах аз. — Църквите?

— Само градските складове за зърно, лорд.

— Тогава хайде да потърсим както трябва — предложих аз и до смрачаване събрахме още седем пълни каруци с ценни провизии. Изпратих каруците на север още същата вечер, въпреки късния час. Волските коли са бавни и беше по-добре да тръгнат вечерта, отколкото на сутринта.

Исса ме чакаше в двора на храма. Вече беше успял да претърси града за оръжие и бе намерил седем стари меча и десетина копия за лов на глигани, а хората на Силдид бяха открили още петнадесет копия, осем от тях счупени, но Исса имаше и други новини.