Господарят на войната
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-313-6
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Това християнски град ли е? — попита Сийнуин.
— Почти всички градове са християнски — отговори вместо мен Гуинивиър.
Акве Сулис беше красив град. Или поне някога е бил, макар че с годините керемидените покриви се бяха срутили и сега вместо керемиди имаше дебела слама върху сградите. Някъде самите къщи се бяха разрушили и от тях бяха останали само купчини от тухла или камък, но улиците все още бяха покрити с плоски камъни и все още над ниските покривчета се издигаха колоните и разкошно гравираният постамент на великолепния храм на Минерва. Моят авангард със сила проправяше път по претъпканите с народ улици към храма, който се намираше в свещеното сърце на града. Римляните бяха построили вътрешна стена около това централно светилище. Стената ограждаше храма на Минерва и банята, донесла слава и благоденствие на града. Римляните бяха издигнали керемиден покрив над банята, която черпеше вода от вълшебен горещ извор, но някои от керемидите бяха паднали и сега от дупките се процеждаха и се извиваха струйки пара. Самият храм, лишен от оловните си капчуци, бе покрит с петна и мъх, а стенописите по високия портик се бяха оронили и целите почернели. Въпреки разрухата все още беше възможно да застанеш в просторния двор на градското светилище и да си представиш онзи свят, в който хората са могли да строят такива неща и да живеят без да се страхуват, че от варварския изток идват копия.
Градският магистрат, един разтревожен, нервен, мъж на средна възраст, на име Силдид, който носеше римска тога, за да подчертава ранга и властта си, побърза да излезе и да ме поздрави. Познавах го от времето на бунта, когато той, макар и християнин, бе избягал от полуделите фанатици, превзели светилищата в Акве Сулис. След бунта бе възстановен като магистрат на града, но изглежда нямаше необходимия авторитет. Той носеше парче от плоча, на която бе надраскал десетки знаци, очевидно отбелязвайки броя на опълчението, събрано зад вътрешната стена на града.
— Започнахме поправките! — поздрави ми Силдид без други любезности. — Пращам хора да режат дървета за стените. Всъщност пращах. Наводнението ни създава проблеми, наистина, но ако дъждът спре… — не довърши изречението той.
— Наводнението ли? — попитах аз.
— Когато реката придойде, лорд — обясни ми магистратът, — водата се разлива извън римските канали. Вече е стигнала до ниските части на града. И боя се, че не е само водата. Миризмата, нали разбирате? — сбърчи нос той.
— Проблемът — казах аз, — е че сводовете под моста са затлачени с клони и шума. Твоя задача е да ги поддържаш чисти. Твоя задача е и поддържането на стените.
Устата му се отвори и затвори без звук. Той вдигна плочата, като последно доказателство за това, че си върши работата, но само премигна безпомощно.
— Но сега това няма значение — продължих аз, — не можем да защитаваме града.
— Не можем да защитаваме града! — удиви си Силдид. — Не можем да го защитаваме! Трябва да го защитим! Не може просто така да зарежем града!
— Ако саксите дойдат — грубо заявих аз, — няма да имате друг избор.
— Но ние трябва да го защитаваме, лорд — настоя Силдид.
— С какво? — попитах аз.
— С вашите хора, лорд — махна той с ръка към моите копиеносци, които се бяха скрили от дъжда под високия портик на храма.
— В най-добрия случай ние можем да заемем позиции по протежение на четиристотин метра от стената или каквото е останало от нея. Кой ще защитава останалото?
— Опълчението, разбира се — заяви Силдид и махна с плочата към парцаливата сбирщина от мъже, които чакаха до стената на банята. Малцина имаха оръжие и още по-малко бяха с ризници на гърдите.
— Ти виждал ли си някога сакско нападение? — попитах аз Силдид. — Те най-напред пускат големи бойни кучета, после тръгват и те с брадвите си, близо метър дълги, а копията им са по два метра и половина. Те са пияни до лудост и мислят само за жените и за златото в града. Колко време мислиш, че ще ги задържи твоето опълчение?
Силдид премигна срещу мен.
— Не можем просто да се предадем — немощно промълви той.