Господарят на войната

Сред хълмистата земя на север от нас се виждаха още огньове. Минид Бадън бе като крайбрежен остров отделен от онези хълмове с висока затревена котловина. Мина ми мисълта да прекосим тази висока котловина през нощта, да се изкатерим на билото отвъд нея и да намерим път между хълмовете към Кориниум; затова преди здрач пратих Исса с двадесет души да разузнаят пътя, но те се върнаха и съобщиха, че по билото отвъд котловината е пълно със сакски конници-разузнавачи. Все още не се отказвах от възможността да се опитаме да избягаме на север, но знаех, че сакските конници щяха да ни видят и преди да изгрее деня целият им отряд щеше да бъде по петите ни. До късно през нощта обмислях двете възможности, и накрая избрах по-малкото зло: да останем на Минид Бадън.

Саксите трябва да бяха решили, че ние сме страшна войска. Командвах двеста шестдесет и осем мъже, а саксите не можеха да знаят, че само една трета от тях бяха елитни копиеносци. Другите едва ли щяха да ги изплашат — четиридесет души от градското опълчение, тридесет и шест — калени в битки воини, охранявали Каер Кадарн или двореца в Дурновария (макар че повечето от тези три дузини мъже бяха вече стари и бавни), а останалите сто и десет бяха млади момчета, които още не бяха влизали в битка. Моите седемдесет опитни копиеносци и дванадесетте Черни щита на Арганте бяха сред най-добрите воини на Британия и макар да не се съмнявах, че тридесет и шестте ветерани щяха да бъдат от полза и че младежите също можеха да се окажат страшни войници, все пак войската ми беше твърде малка, за да може да защитава нашите сто и четиридесет жени и седемдесет и девет деца. Но поне имахме много храна и вода, защото бяхме домъкнали на върха седемте каруци със скъпоценния товар, а по склоновете на Минид Бадън имаше три извора.

До падането на нощта успяхме да преброим врага срещу нас. В долината имаше около триста и шестдесет сакси и поне още осемдесет в земите на север. Тези копиеносци бяха достатъчни да ни държат на Минид Бадън, но вероятно не бяха достатъчно, за да ни нападнат. Всяка от трите плоски голи страни на върха беше дълга по триста крачки. Общата им дължина бе твърде голяма, за да може моята малка войска да ги защитава едновременно, но ако врагът се решеше на атака, щяхме да ги видим отдалече и щях да имам време да разположа копиеносците така че да посрещнем нападението им. Реших, че дори да ни атакуват едновременно от две или три страни, пак щях да мога да ги удържа, защото саксите трябваше да се катерят по много стръмен склон, а моите хора щяха да бъдат отпочинали и свежи. Но ако броят на враговете ни се увеличеше, те щяха да ни смажат. Молех се тези сакси да са просто силен отряд, изпратен да събира провизии, и като оберат де що храна намерят в Акве Сулис и речната долина да се върнат на север и да се присъединят към Аел и Сердик.