Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
След като ѝ омръзна да гледа сина си с витаещ дух като сомнамбул, Хейдеко Фукуда реши, че е дошло време да го заведе в Япония да потърси корените си и при малко късмет, да му намери годеница. Пътуването щеше да му помогне да се отърси от товара, който бе на път да го смаже и чиято причина нито тя, нито Мегуми бяха успели да открият. Ичимей беше много млад, за да създаде семейство, но беше мъдър като старец; добре беше да се намеси възможно най-скоро, за да избере бъдещата си снаха, преди зловредният американски обичай да се ожени заради любовен мираж да завладее сина ѝ. Мегуми се бе посветила изцяло на следването си, но прие да наблюдава двамата сънародници, наети да се грижат за търговията с цветята по време на тяхното отсъствие. Хрумна ѝ да поиска от Бойд Андерсън, като последно доказателство за неговата любов, да зареже всичко в Хавай и да се премести в Мартинес да отглежда цветя, но Хейдеко продължаваше да отказва да произнася името на упорития влюбен и говореше за него като за надзирателя от концентрационния лагер. Трябваше да минат още пет години, преди да се роди първият ѝ внук, Чарлс Андерсън, син на Мегуми и Бойд, та тя да продума на горкия човек. Хейдеко организира пътуването, без да попита Ичимей за мнението му. Съобщи му, че трябва да изпълнят неотменимия дълг да почетат дедите на Такао, както тя му бе обещала по време на неговата агония, за да си отиде спокоен. Приживе Такао не бе успял да го осъществи и сега поклонническото пътуване беше тяхно задължение. Трябваше да посетят сто храма, за да направят дарения и да разпръсват по щипка от праха на Такао във всеки от тях. Ичимей се противопостави чисто реторично, защото всъщност му беше все едно дали ще е там, или тук; географската точка нямаше да наруши процеса на вътрешно пречистване, което бе предприел.
В Япония Хейдеко заяви на сина си, че първият ѝ дълг не е към покойния ѝ съпруг, а към старите ѝ родители, в случай че бяха живи, и към братята ѝ, които не бе виждала от 1922 година. Тя не покани Ичимей да я придружи. Сбогува се набързо, все едно отиваше на пазар, без да се интересува как смята синът ѝ да се оправя междувременно. Ичимей бе дал на майка си всичките пари, които носеха. Той я видя как тръгва с влака, остави куфара си на гарата и тръгна само с дрехите на гърба, четката за зъби и мушамената торба с праха на баща си. Не му трябваше карта, защото помнеше маршрута наизуст. През целия първи ден вървя с празен стомах и привечер стигна до малко шинтоистко светилище, където се отпусна до една стена. Вече заспиваше, когато към него се приближи просещ монах и му каза, че в светилището винаги има чай и оризови бисквити за поклонниците. Такъв щеше да е животът му през идните четири месеца. Денем вървеше, докато умората го надвиеше, гладуваше, докато някой не му предложеше нещо за ядене, спеше, където го свареше нощта. Никога не се наложи да проси, никога не му потрябваха пари. Крачеше с празно съзнание, наслаждавайки се на гледките и на собствената умора, докато усилието да продължава напред отхапваше по малко от лошия спомен за Алма. Когато сметна за приключена своята мисия да посети сто храма, мушамената торба беше празна, а той се бе освободил от мрачните чувства, които го гнетяха в началото на пътуването.
Да живея в неизвестност, без сигурност, бей планове и цели, да се рея като птица на вятъра ето това научих по време на моите странствания. Ти се изненадваш, че на шейсет и две години все още съм в състояние да тръгна от днес за утре да бродя без посока и багаж, като хлапак на автостоп, да изчезна за неопределено време и да не ти се обаждам, нито да ти пиша, а при завръщането си да не мога да ти кажа къде съм ходил. Няма никаква тайна, Алма. Вървя, това е всичко. За да преживявам, ми е нужно съвсем малко, почти нищо. Ех, свобода!