По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Работата не е в това! – възкликна Ема. – И ти отлично го знаеш. Просто смяташ, че е много умно да се правиш на глупак.
— Значи, си решила отново да се изложиш публично, за да има какво той да не докладва?
Искаше й се да изчегърта с нокти самодоволството от физиономията му! Докога ще позволява на други хора да се месят в живота й и да й нареждат? Първо Бедингтън, а сега и Кени! А за капак и онзи некадърен глупак, застанал до бара. Крайно време беше да вземе юздите на съдбата си в свои ръце.
— Пусни ме да мина! Говоря сериозно, Кени. Смятам веднъж завинаги да се изясня с онзи тип.
— Не те съветвам.
— Или ме пусни, или ще пропълзя под масата.
— Идеален пример за това, защо твоите сънародници са изгубили Америка.
— Ще се отместиш ли?
— Дявол да го вземе, нали това правя! – избухна той и скочи на крака.
Неколцина зяпачи се смушкаха доволно. Кени нямаше да ги остави да скучаят, дълго време щеше да има за какво да говорят.
Ема се изниза покрай него и се насочи право към здравеняка.
— Трябва да говоря с вас.
— Добре – смотолеви мъжът и примигна насреща й.
— Първо на първо, вас са ви наели да свършите определена работа. Но май не се справяте особено добре, нали?
Непознатият се смути, но Ема нямаше да си позволи да се размекне.
— За начало не сте дали на Бедингтън цялата информация. А нима той не ви плаща тъкмо за това? Например дори не сте си направили труда да изброите всичко, което купих в дрогерията преди две вечери, така ли е?
Мъжът пламна от шията до корените на сламено русата си оредяваща коса.
Тя скръсти ръце.
— А сега ме уведомете защо не го направихте?
— Ами…
— Видяхте ли как преди малко откраднах онези солници?
Той кимна.
— Аз ги откраднах, разбирате, нали? Аз съм крадла! Е, ще му кажете или не?
— Аз…
Той изглеждаше толкова притеснен и объркан, че част от гнева й се уталожи и дори й стана малко жал за нещастника.
— Позволете да ви дам един съвет. Бедингтън е много строг и безкомпромисен работодател. Ако открие, че укривате важни сведения от него, ще бъде безкрайно недоволен. А от собствен опит зная, че когато е недоволен, може да бъде изключително неприятен, дори ужасен.
Мъжът доби още по-нещастен и притеснен вид. Тя се почувства като пълна грубиянка и мерзавка и ядът й окончателно се изпари.
— Всички правим грешки – великодушно отбеляза Ема. – Важното е навреме да ги поправим, нали? Предлагам да си направите точни и подробни записки, преди отново да му се обадите. Разкажете му всичко за случилото се в дрогерията. И не забравяйте да споменете солниците. Съгласен ли сте?
Мъжът преглътна.
Тя зачака, давайки му време да вземе решение.
— Кой е Бедингтън? – изпелтечи накрая клетникът.
Тя се вторачи слисано в него. Той изглеждаше толкова объркан, така засрамен…
От гърдите към шията й запълзя неприятна топлина. Ема усети, че се разлива по брадичката, оформяйки две яркочервени петна върху страните й.
И в този миг точно зад лявото й рамо се раздаде познат ленив глас:
— Да не би тази откачена жена да ви досажда, отец Джоузеф?
Отец Джоузеф ?
Ема изквича. Кени улови ръката й, преди да успее да се обърне и да побегне.
— Лейди Ема, струва ми се, че не се познавате с отец Джоузеф Антели. Той е настоятелят на „Сейнт Гейбриъл” от… Колко станаха, отче? Двайсет години?
— Деветнайсет.
— Точно така. Аз все още вилнеех из града, когато дойдохте.
Свещеникът кимна.
Ема отново изквича.
— Но… вие… вие не може да сте свещеник. Висите по заведения, облечен в оранжеви тениски, и…
— Хайде сега, лейди Ема, едва ли е много любезно да се критикува божи служител заради модните му вкусове. А „Роустабаут” се слави с най-добрата кухня в града. Ако не греша, местното духовенство провежда религиозните си сбирки тук, нали, отче?
— Първата сряда от всеки месец.
— Но… вие ме следяхте.
— За което много съжалявам, лейди Ема – увери я енергично свещеникът. – Винаги съм бил малко англофил и исках да си побъбря с вас за Англия. Двамата с отец Емът планираме през есента да посетим вашата страна. Трябваше просто да се представя, но когато разбрах колко… колко сложен е личният ви живот, реших да не се натрапвам.
— О, Боже. Мога да обясня. Всички онези неща, които видяхте – имам предвид онази вечер… и непростимото ми поведение, когато седнах в скута на Кени… солниците – това е…
— Приятелите й много скоро ще се погрижат да получи съответното лечение – намеси се Кени.
Отец Джоузеф я изгледа съчувствено.
— Човек не бива да се срамува от психическите си проблеми. Ще се моля за вас, лейди Ема.