Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Не, аз не ревнувам и не завиждам, мисля си. Не ме брой сред жените, на които им се иска да имат твоята външност, твоите скъпоценности, твоите рокли. Аз ще спечеля страната си чрез заслугите си на владетелка, а не като най-красивата жена. Аз съм властваща кралица, не красива кукла.
После поглеждам кратката бележка, която съм получила от Катерина:
Съжалявам, че се налага да ти го съобщя, но изгубих още едно дете. Той дойде прекалено рано и макар да мислехме, че може да го спасим, си отиде от нас. Беше момче. Това е четвъртото ми мъртво дете. Дано Бог има милост към мен и ми спести още един ден като този. Моли се за мен, Маргарет, умолявам те, и за бедната му малка душица. Не съм сигурна, че ще мога да понеса още една загуба. Не зная как да понеса тази, след всички други.
Седя до огъня с писмата в скута си: поне веднъж съм укротила постоянния си порив да следя възхода и падението на тези две жени, завистта ми е възпряна. Не мисля, че мога да преценя коя от нас е в най-добро положение: самата аз, омъжена по любов, но обсадена от собствения си народ; Мери, продадена в красиво робство, блудница не по-малко от онези в баните на Съдърк; Катерина, която прекланя глава, сломена от най-ужасното злощастие, със сърце, разбивано всяка година от поредната загуба.
Четвърто мъртво бебе? Възможно ли е това, без да има проклятие? Дали Бог би изпратил четири трагедии на една кралица, която обича? Дали Бог отказва да издигне до престола още едно момче от династията на Тюдорите? Дали иска да ни каже това? А може би прокълнатата е Катерина? Заради това, че стана причина за смъртта на моя братовчед Уорик и на момчето, което наричахме Пъркин, заради това, че уби съпруга ми, миропомазан монарх?
Ард влиза в стаята и аз знам, че лицето ми светва, когато го виждам.
— В полумрак ли седиш? — пита той с усмивка. — Мисля, че все още можем да си позволим свещи! — И обикаля стаята с лека и гъвкава походка, палейки скъпите восъчни свещи една след друга, сякаш все още поднася и реже месото на трапезата ми и е мой предан служител, а аз все още съм най-красивата кралица.
Замъкът Стърлинг, Шотландия
Януари 1515 г.
Коледата не беше весела за нас като младоженци, защото бяхме обкръжени от армия, предвождана от графа на Аран, Джеймс Хамилтън, който ме избра да бъда съпруга на неговия крал, танцува на венчавката ми и получи титла, когато бях коронована. Сега сме врагове и той трябва да води обсадата срещу мен посред зима, постоянно затрудняван от Олбъни, който отказва да дойде от Франция, ако не му бъдат гарантирани домът на предците му, и титлата, и земите му.
— Нима не разбират, че ще ги остриже като овце? — обръщам се настойчиво към Арчибалд. Той поклаща глава. Играе си с Джеймс, подреждайки за него редица кимащи играчки така, че като да премести първата, всичките се прекатурват. Правят това отново и отново, докато аз седя до масата и чета невъзможни искания от съвета на лордовете и ми идва да закрещя от разсейващото им бъбрене, последвано от тропота при падането на играчките.
Чува се шум на маршируващи крака, и бърза размяна на пароли. Скачам, сега страхът ме преследва постоянно. Мислех, че родът Дъглас ще ме признае за своя и ще ме пази, но установявам, че само техните врагове са добавени към моите. Влиза пратеник с пакет писма.
— Ще ги прочетеш ли ти? — питам Арчибалд.
— Ако желаеш — казва той неохотно. — Но не е ли редно да го направиш ти? От брат ти са. Да отидем ли с Джеймс да играем в кулата, където е детската стая?
— За Бога, отвори ги — обажда се мрачно Джон Дръмонд от сенките в ъгъла. Притихнал е от толкова отдавна, та мислех, че е заспал, приспан от повтарящата се игра на Джеймс и Арчибалд. — Отвори ги и виж новините. Бог е свидетел, че не може да стане по-лошо.
Не подобава на един лорд да говори така на един съуправляващ владетел, но се опитвам да кимна бодро и сядам на пода до Джеймс.
— Аз ще си играя с теб, докато почитаемият ти баща прочете писмата — казвам.
— Не — изхленчва той веднага и аз се оглеждам за Дейви Линдзи, за да го отведе: не мога да подредя играчките така, както Джеймс иска, и той започва да хленчи разочаровано и моли Ард да се върне и да играе.
— Ето, виж това — казва Дейви, и му показва няколко издялани на ръка кегли и малка кръгла топка.
— О, върви да си играеш с това — казвам нетърпеливо.
— Мили Боже — казва Арчибалд, четейки съобщенията. — Луи Френски е починал. Почувствал се зле и починал.
— Отрова? — пита Джон Дръмонд.
— Твърдят, че е изтощение — казва Арчибалд, четейки съсредоточено, в гласа му потрепва смях. — По вина на прекрасната си млада съпруга. Кралят на Англия пише, че на трона ще се възкачи Франсоа, а той не е приятел на Англия. Брат ти казва, че не можем да позволим на Олбъни да дойде: той ще предаде ключовете от Северна Англия на французите.