Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Занасям писмото на Арчибалд.
— Той няма да изпрати армия — казвам кратко. — Казва, че трябва да избягаме в Англия. Ард, какво ще правим?
Той изглежда така, сякаш му призлява от страх; моят храбър млад съпруг се страхува за пръв път в живота си. Усещам как ме залива вълна от нежност към него. Разчитал е на брат ми да ни подкрепи с армия.
— Не знам — казва той. — Не знам.
Замъкът Стърлинг, Шотландия
Зимата на 1514 г.
Мери е коронована за кралица на Франция през ноември и аз научавам, че нейният съпруг ѝ подарява по един голям скъпоценен камък всяка сутрин. Мантията ѝ за коронацията била от златен брокат, шествала из Париж в открита каляска под арки от лилии, символизиращи Франция, и рози в чест на Англия на Тюдорите. Кралят има подагра и едва може да стои прав, но всички възхваляват осанката и красотата на съпругата му. Той изпраща на Хари като подарък конска сбруя, като му благодари, че е изпратил такава кобила. Точно така гласят думите му. Почти ми призлява от тях, когато нашият посланик ми разказва това; ето какво означава да бъдеш принцеса, омъжила се в името на страната си. Не може всички да имаме щастието, което аз спечелих с Арчибалд.
Той ми доставя такава радост! Макар да сме пленници на собствената си стратегия, заключени в собствения си замък, нямам усещане за поражение, когато Ард е с мен. Копнея за нощите, когато идва в стаята ми — а той идва всяка нощ, в празнични дни и в пости, и се смее с мен и казва, че ще трябва да изповяда похот, страст, любов, и дори идолопоклонство. Това са думите, които изрича, докато целува клепачите ми, болезнено твърдите връхчета на гърдите ми, пъпа ми, дори най-скритите ми съкровени части. Обича ме без колебание, сякаш съм неговото кралство и той встъпва във владение. А аз, просната като някоя блудница, копнееща за докосването му, го оставям да изрича и да прави каквото поиска, стига да притиска устни към моите. Станала съм безсрамна, омаяна съм. Нямах представа, че насладата е такава, че един мъж би могъл да пробуди такава чувственост, та едва осъзнавам какво се случва, едва успявам да бъда кралица и майка. Цялата съм изтъкана само нерви и копнеж. Цял ден съм влажна от желание. Нямам търпение да настъпи нощта и той да отвори тихо вратата на спалнята ми. Едва дочаквам усмивката му, която ми казва, че той ще дойде при мен по-късно. Не мога да понеса разсъмването, когато трябва да станем и да отидем в параклиса, да възприемем дневните си изражения и да се преструваме, че не сме напълно погълнати, напълно обсебени един от друг.
През деня трябва да бъда кралица, трябва да бъда нащрек като страж и да планирам като лорд-канцлер. Новините са лоши. Макар да направих братовчеда на Арчибалд Гавин Дъглас архиепископ на Сейнт Андрюс, шотландците се противопоставиха и въпреки че Хари подкрепи избора ми, папата отхвърли назначението. Шотландските лордове изпратиха армията си към замъка в Сейнт Андрюс и Гавин Дъглас е обсаден там, точно както ние сме държани под обсада в Стърлинг. Зле му се отплатих, правейки му този подарък в сватбения си ден.
После получавам писма за Коледа. Едно дълго от Мери, която ми разказва за изключителните си накити и блясъка на френския двор. Изсипали са купища богатства за сватбата ѝ, и женитбата ѝ се е оказала ослепителен успех. Чарлс Брандън носел нейните цветове на сватбения турнир и мълвата твърди, че наследникът на нейния съпруг, Франсоа, се е влюбил в нея също както и старият крал, Луи. Тя твърди, че това е истина; почти мога да видя глупавата ѝ самодоволна усмивка.
Смущаващо е, той е толкова неудържимо влюбен в мен сега, казва, че ще умре от любов по мен. Съпругът ми, кралят казва, че трябва да го отпратя, и че ревнува.
Тя изброява дълго и подробно какво ѝ е подарил Луи и колко хора са казали, че е красива като картина, колко ѝ отиват скъпите дрехи и как кралят държи да ѝ се оказват всякакви почести. Коронацията ѝ като кралица, богатството на Париж, дамите ѝ, забавленията ѝ… продължава още и още, и аз прехвърлям два или три листа, почти без да чета думите:
Щеше да бъдеш удивена, ако можеше да видиш колко съм почитана. Французите са толкова глупави — казват, че съм красива като светица, а кралят казва, че ще поръча да ми нарисуват дузина портрети, но никой не би могло да улови красотата ми. Казва, че никоя страна в християнския свят няма кралица, равна на мен, никоя не е по-обичана; че всички други кралици ми завиждат.