Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Нина продължаваше да се бори с лостовете за управление и със силна воля успя да приближи глисера към брега. Двигателят вече гореше, над него се носеше гъст черен дим. Тя се хвана здраво за тях, когато реката стана съвсем плитка и носът на лодката застърга в камъните…

Глисерът изскочи от водата и се плъзна по калния бряг, блъсна се в един стръмен обрасъл с трева склон и рязко спря. Ударът изхвърли Нина от седалката. Тя падна на земята и се претърколи няколко пъти, преди да спре до една туфа висока суха трева.

Тя седна със замаяна глава. Двигателят на глисера беше спрял и от него се носеше мазен черен пушек.

— Еди! – изкрещя тя, като се плъзгаше надолу по склона. Изкълченият й глезен пулсираше от болка. Обезглавеното тяло на Фанг лежеше на купчинка върху едната от седалките, но Чейс не се забелязваше никъде.

— Насам – дочу се хрипкав глас с познатия Йоркширски акцент. Ръката на Чейс се показа от другата страна на лодката и леко й помаха, преди собственикът и да се надигне и да седне. Той посочи към тялото.

— Използвах този, късия, за възглавница. Не е като еър-бек, но донякъде свърши работа.

Нина заобиколи лодката, за да му помогне.

— Къде си ранен? Зле ли е?

— Ами намушкаха ме в ръката и се опитаха да ми нарежат крака като печена пуйка, така че познай.

Тя коленичи до него, за да прегледа раната на хълбока му. Дънките му бяха просмукани с кръв.

— Мили Боже. Това има нужда от шев.

— Ако имаш игла и конец в себе си, действай.

— Имам само един празен пистолет. Можеш ли да измислиш нещо с него?

— Мога само да си го бия в главата, докато болката не изчезне. – Чейс се опита да се изправи, но когато помръдна крака си, лицето му се изкриви в гримаса. – Ох, мамка му! Как боли. Наистина адски боли.

— Не мърдай оттук. Ще проверя къде се намираме. – Нина се изкачи по обраслия с трева хълм с надеждата да види някакви следи от цивилизация.

Единственото, което видя, бе вода. Бяха се озовали на остров, отвсякъде заобиколен от бързеи.

— Мисля, че имаме мъничък проблем – извика тя на Чейс.

— Нищо ново под слънцето – отговори той със сардонична усмивка. – Какво има този път?

— В капан сме. Това е остров.

— Шегуваш се. – Нина поклати глава. – Гръм…

— И мълнии. Знам.

— Точно така. – Чейс се изви, за да може да огледа по-добре двигателя на глисера. Зачуди се дали ще е възможно да го поправят, но пушекът, който излизаше от пукнатината в металния кожух веднага му подсказа, че е настъпил краят на работния му живот. – Направо чудничко. Скоро ще им се наложи да вдигнат във въздуха някой хеликоптер или самолет, за да ни потърсят и това ще ги доведе право при нас! – той махна с ръка към гъстия дим.

— Само ако някой друг не го види пръв! – каза Нина и започна да размахва ръце над главата си като полудяла.