Смъртта на светлината [bg]

Накрая пристигна Чел, висок като Лоримаар, белокос и мустакат, и много уморен, водеше огромна брайтска хрътка. Излезе на светло, спря и примига.

— Къде е твоят тейн? — попита Пир настойчиво.

— Тук. — Стържещ глас от тъмното. На няколко метра от тях смътно проблесна жар-камък. Бретан Брайт излезе напред и застана до Чел.

— Всички са се събрали — каза Росеф висш-Брайт на Пир.

— Не — възрази някой. — Още го няма Кораат.

Мълчаливият ловец, който бе дошъл пръв, проговори:

— Вече го няма. Помоли за край. Дадох му го. Всъщност беше смъртно ранен. Беше вторият кет, когото видях да умира днес. Първият беше моят тейн, Тераан Брайт Наларис. — Докато говореше, очите му не се откъсваха от Гуен. Завърши с дълга, изречена без дъх фраза на стар каваларски.

— Трима от нас свършиха — каза старецът.

— Ще трябва да помълчим за тях — заяви Пир. Още държеше палката с топуза в единия край и късото острие в другия и потупваше нервно по крака си, докато говореше, също като в тунелите.

Гуен понечи да изкрещи през превръзката. Тейнът на Пир, длъгнестият кавалар с рошавата черна коса, пристъпи и застрашително застана над нея.

Но Дърк, чиято уста не беше запушена, беше схванал идеята.

— Няма да мълча — извика той. Или поне се опита. Гласът му не беше много за викане. — Те бяха убийци, всичките. Заслужаваха да умрат.

Всички Брайт се обърнаха към него.

— Запушете му устата и спрете крясъците му — каза Пир и когато неговият тейн изпълни нареждането, Пир заговори отново: — Ще имаш достатъчно време да крещиш, Дърк т’Лариен, когато затичаш гол през горите и чуеш лая на хрътките ми зад теб.

Главата и раменете на Бретан се извърнаха тромаво. Светлината лъсна по сбръчканата кожа на белега му.

— Не — каза той. — Първото право е мое.

Пир се обърна към него.

— Аз проследих лъжечовека. Аз го хванах.

Бретан потръпна. Чел, който все още държеше грамадната хрътка на верига, увита около яката му китка, отпусна другата си ръка на рамото на Бретан.

— Това е без значение за мен — каза друг глас. Брайтът, който седеше. Присвил очи. Неподвижен. — А кучката?

Другите извърнаха погледи към него.

— Тя не може да е проблем, Мирик — каза Лоримаар висш-Брайт. — Тя е на Айрънджейд.

Устните на мъжа се изпънаха рязко назад. За миг спокойното му лице ужасно се разкриви, лице на озъбен звяр. После това премина. Лицето му стана отново бледо и безизразно, обуздано.

— Ще убия тази жена — каза той. — Тераан беше моят тейн. Тя изпрати призрака му да странства над един бездушен свят.

— Тя? — Гласът на Лоримаар бе изпълнен с неверие. — Истина ли е това?

— Видях — отвърна Мирик. — Стрелях по нея, когато връхлетя върху нас и остави Тераан да издъхне. Това е истината, Лоримаар висш-Брайт.

Дърк понечи да се изправи, но длъгнестият кавалар го бутна отново долу, силно, и блъсна главата му в металната страна на въздушната кола за повече убедителност.