Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Не мисля, че трябва да усложняваме тази част излишно — продължи Алм. — Най-простото обяснение предвид района, в който живее и където действително гъмжи от закоравели престъпници, и обажданията по мобилния, е наличието на съучастник. Срещат се в апартамента на Акофели, за да си поделят плячката. Започва разпра, сбиват се, Акофели е убит, убиецът изхвърля тялото.
— Аха, да — отвърна Бекстрьом. Колебливи телодвижения на Анката, кокошката и клетата жертва на инцест от Даларна, а Надя Хьогберг забива поглед в тавана и дори шумно въздиша. — Виждаш ми се малко несигурна, Надя? — рускинята ще му издялка тиквата, помисли си.
— Останах с впечатлението, че Акофели е бил изненадан и удушен изотзад — поде Надя. — А Сепо Лаурен няма как да е убил Даниелсон, понеже има алиби. Бил е на компютъра си по време на убийството. Сепо Лаурен има така нареченото алиби. Идва от латински и означава „на друго място“, тоест Сепо Лаурен е на компютъра в апартамента, в който живее с майка си, на последния етаж в сградата. Следователно не е в апартамента на Даниелсон на първия етаж в същата сграда.
— Така нареченото алиби. Което не ме трогва особено — възрази Алм. — Откъде да сме сигурни, че тъкмо той е киснал там? Ние знаем само, че някой е бил на неговия компютър. Не че е бил точно Лаурен.
— А кой друг? — попита Надя.
Колегата Алм трябва да е пълен идиот, което май е рядкост дори в това управление, помисли си тя.
— Който и да било от познатите му — отвърна Алм. — Планирал е престъплението, намерил е някой приятел, който да му послужи за алиби, в случая дори не можем да изключим вероятността да му е съдействал Акофели. Лаурен призна, че го е познавал.
— Разговарял е с него веднъж, когато Акофели е обикалял да разнася вестниците — вметна Надя.
— По думите му, да. Ако намерим кой е бил на компютъра, ще открием и отговора на загадката — заяви Алм.
— Ще направя сериозен опит — отвърна Надя Хьогберг и вдиша дълбоко, за да събере сила.
— Слушам — обади се Бекстрьом.
Сега цялата шибана хранилка за птици ще се срине, помисли си.
— Единственият, който може да е бил на Сеповия компютър, е той самият. Напълно изключено е там да е бил някой друг.
— Защо мислиш така, Надя? — попита Бекстрьом.
— Понеже Сепо е уникален — обясни тя. — Навярно не съществува друг като него.
Какви ги говори, по дяволите, замиеш се Бекстрьом. Момчето е с умствена изостаналост, спор няма.
— През въпросната нощ е решавал судоку, наш ги знаете японските цифрови главоблъсканици, с каквито са пълни всички вестници. Разликата е, че онези, които е решавал на компютъра, са триизмерни, нещо като кубчето на Рубик. От лога знам какво е правил и как го е направил. Решава ги по такъв начин и с такава скорост, че според мен е уникално интелигентен. Няма втори такъв Сепо на този свят.
— Ама клетото момче е идиот, нали? — обади се Алм.
— Не — възрази Надя. — Не съм лекар, но предполагам, че има някакъв особен вид аутизъм, който изглежда като говорно изоставане. Ние си мислим, че говори като дете. Всъщност обаче той не казва нищо повече от онова, което се изисква за предаване на самия смисъл. Приблизително както говорят малките деца, преди да прихванат от родителите си маса излишни думи, иронии, сарказми и лъжи.
— Значи малкият е гений? — какви ги плещи, по дяволите, помисли си Бекстрьом.
— Категорично математически гений. Социално непълноценен? Определено, понеже го мерим с нашия аршин. Първия път, когато е цапардосал Даниелсон по мутрата, се е ядосал задето онзи е блъснал майка му, така твърди. Следващия път причината е, че се е ядосал отново, защото майка му отказва да говори с него. Едва ли може да бъде изречено по-добре. Когато помага на Даниелсон да се качи в асансьора след първия път, той казва, че Даниелсон е взел асансьора и си е отишъл у дома. Не че Даниелсон е натиснал бутона и се е спуснал към първия етаж, където живее. После се е прибрал в апартамента и е затворил вратата. Всякакви такива неща, които нормалният възрастен би казал, без всъщност да има представа кое как е станало. Прочети разпита си, Ларш — призова Надя.
— Напълно сигурна ли си, Надя? В това, което твърдиш? — обади се Аника Карлсон.
— Абсолютно. Сутринта му пратих по мейла триизмерно судоку, с което аз самата си блъскам главата от три седмици, ако нямам нищо важно за вършене. Веднага го реши и ми отговори. Обясни ми как става. На обичайния си детински език.
— Окей — намеси се Бекстрьом. — Не мисля, че напредваме особено. При това сме заринати с работа.
— Слушам — отвърна Аника Карлсон и се наведе над тефтера си.