Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

7 ноември

Госпожа Несбит умря.

Не зная кога, но тя беше в леглото си, затова реших, че е починала в съня си. Очите й бяха затворени и изглеждаше омиротворена.

Целунах я по бузата и закрих лицето й с горния чаршаф. Поседях мълчаливо отстрани, най-вече за да разбера дали ще се разплача. Не го направих, а знаех, че не мога да остана тук вечно, колкото и да бе спокойно и тихо.

Знаех, че тя искаше да вземем всичко, но първо се погрижих за прибирането на диамантения медальон и брошката. После слязох на долния етаж и откачих двете картини, които искаше да даде на Мат и Джони. Сложих всичко върху кухненската маса и се опитах да реша какво още да взема.

Исках най-много да прегледам шкафовете в кухнята, за да видя каква храна е оставила госпожа Несбит, но самата мисъл за това ми причиняваше вълнение, а не мислех, че е благоприлично да се чувствам така. Все едно бях някой канибал.

Затова потърсих фенерче и се качих на тавана. Не знаех какво ще намеря там, но съседката ми бе казала да прегледам всичко от тавана до мазето, а нямах желание да ходя в мазето. Таванът беше пълен с кашони, картонени кутии и сандъци. Вътре беше студено и нямах сили да ги преглеждам един по един. Затова ги преглеждах напосоки, като прескачах някои.

Имаше много стари дрехи, които не мислех, че ще са ни от полза. Освен това имаше кутии с документи и счетоводни книги за бизнеса на господин Несбит.

Отворих един кашон, върху който пишеше „Нещата на Боби“, и там открих нещо жестоко. Повечето от нещата бяха от училище: реферати и есета, които беше получил от фенки на баскетболния отбор, в който той бе играл. Но на дъното видях една кутия от обувки, пълна със стари бейзболни карти.

Сетих се за Джони, който не бе получил подарък за рождения си ден. Щях да го изненадам за Коледа. Или преди Коледа, ако не оживеем дотогава.

Слязох на долния етаж и проверих дрешниците в спалните. Имаше чисти кърпи за ръце, лице и за баня, които госпожа Несбит не беше използвала. Чисти чаршафи. Одеяла и юргани. Без значение, че в слънчевата стая гореше печка, допълнителните одеяла нямаше да са ни излишни. Имаше кутии с книжни кърпички, както и рула тоалетна хартия, аспирин и обезболяващи, лекарства за настинка.

Взех една чиста калъфка за възглавница и започнах да пъхам всичко вътре, като първо сложих бейзболните карти. Одеялата не можеха да се поберат, но метнах няколко кърпи за баня и за лице. Нямаше логичен подбор на нещата, които вземах, и на тези, които оставях.

Щях да изпратя Мат да напълни колата и той можеше да вземе всичко, което съм забравила.

Чак след това си позволих да отида в кухнята. Отворих шкафовете и видях консерви със супа, зеленчуци, риба тон, пилешко. Същите неща, които ядях вече от месеци. Нямаше достатъчно, за да ни осигурят по три яденета на ден, но щяха да ни помогнат да оцелеем още известно време.

Знаех, без госпожа Несбит да ми казва, че е гладувала, за да остане храна за нас. Благодарих й мислено и продължих да оглеждам.