![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
Никога не съм сама, но се чувствам толкова самотна.
20 ноември
Когато излязох да изхвърля нощното гърне, навън беше десет градуса под нулата. Сигурна съм, че беше ранен следобед.
Мат продължава да сече дърва. В трапезарията вече има огромна купчина, така че започна да ги складира в дневната.
Чудя се дали ще останат някакви дървета, когато зимата свърши. Ако изобщо свърши.
Все още имаме вода, но сме я разпределили и я ползваме много пестеливо.
24 ноември
Денят на благодарността.
Дори мама вече не се преструва, че има за какво да сме благодарни.
25 ноември
Днес Мат се върна от пощата с две неочаквани радости.
Едната хубава изненада беше Питър.
А другата - пиле.
Не беше истинско пиле, може би малко по-голямо от корнуолска кокошка. Но беше заклано, оскубано и чакащо да бъде сготвено.
Предполагам, че брат ми е знаел, че ще се снабди с пилето, и е поканил Питър да се присъедини към нас за едно празненство след Деня на благодарността.
За миг се замислих откъде е дошло това пиле и от какво е трябвало да се откаже Мат, за да се сдобие с него. Но след това пратих всички мисли по дяволите. Беше пиле, истинско пиле, а не консерва. И бих била глупачка, ако не му се насладя, както подобава. Както се казва, на харизан кон зъбите не се броят.
Каквото и да е пожертвал Мат заради това пиле, то явно си заслужаваше дори само заради светналите очи на мама, когато го видя. От седмици не е била толкова щастлива.
След като можехме да го сготвим единствено върху печката, нямахме голямо разнообразие в приготовлението. Сложихме пилето в тенджера заедно с консерва пилешки бульон, сол, пипер, розмарин и естрагон. Уханието беше божествено. Сварихме ориз и зелен боб.
Пиршеството беше толкова прекрасно, че не мога да го опиша с думи. Бях забравила вкуса на истинското пиле. Мисля, че всеки един от нас би могъл сам да изяде цялото пиле, но си го поделихме много цивилизовано. Аз получих няколко хапки от бутчето и едно крилце.
Питър и Джони счупиха ядеца. Джони спечели, но едва ли имаше значение, защото всички имахме едно и също желание.
26 ноември
Предполагам, че пилето наистина е съживило мама, защото днес тя обяви, че всички си пропиляваме напразно живота и това трябва да спре. Беше вярно, разбира се, но в същото време и забавно, че за нея все още има такова значение, че да го направи на въпрос.
- Някой поглеждал ли е учебник от есента? - попита тя. - И за теб се отнася, Мат. Отварял ли си учебник?
Разбира се, че никой от нас не беше. Опитахме се да придобием засрамени физиономии. Колко лошо от наша страна, че не се занимаваме с алгебра, докато светът наближава към своя край.
- Не ме интересува какво ще учите - продължи мама. - Но трябва да се занимавате с нещо. Да си изберете тема и да работите по нея. Искам да видя отворени учебници. Да видя как някой учи нещо в тази къща.
- Абсолютно отказвам да уча френски - заявих. -Никога няма да отида във Франция, нито пък ще срещна някой французин. Дори не знаем дали Франция все още съществува.
- Тогава не учи френски - съгласи се тя, - а например история. Може и да нямаме бъдеще, но не може да отречем, че имаме минало.
За пръв път я чувах да говори така за бъдещето. Това толкова ме шокира, че всякакво желание за спор у мен се изпари.
Послушно взех учебника по история. Джони реши да се заеме с алгебра, а Мат каза, че ще му помага, макар да си призна, че би искал да почете малко философия. Майка ми пък обяви, че след като аз не искам да уча френски, тя ще го направи.
Не зная колко дълго ще трае този изблик на ученолюбив, но я разбирам. Миналата нощ сънувах, че съм в училище за годишния изпит. Не само че не бях посещавала занимания и не знаех нищо, но самото училище изглеждаше така, както винаги, а всички бяха облечени нормално. Само аз бях навлечена в няколко ката дрехи, неизмита и несресана, и всички ме зяпаха, сякаш съм нещо изпуснато от отвъдното.
Сега поне, ако тестът беше по история, имах шанс да зная някои отговори.
30 ноември
Зубренето най-много те подтиква да кръшкаш.
Казах на мама, че ще изляза малко на разходка, а тя ми отговори:
- Е, защо да не излезеш? Напоследък прекарваш много време в къщата.
Обичам я, но ми идеше да я удуша.
Навлякох се като за Северния полюс и се запътих към къщата на госпожа Несбит. Не зная какво търсех или какво се надявах да намеря, ала домът й бе основно претършуван от деня, в който тя умря. Можеше да се очаква. Ние взехме всичко, което бихме могли да използваме, но бяха останали разни неща като мебелите, от които не се нуждаехме, и други хора ги бяха взели.