Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

Не спирах да си повтарям, че най-важното бе да не се паникьосвам. По шосето нямаше коли, така че нямаше да се блъсна в никого. По-належащият въпрос беше да не се ударя в някое дърво. Стисках с две ръце кормилото и карах с около осем километра в час. Цялото пътуване не би могло да е продължило повече от пет минути, но на мен ми се стори цяла вечност.

Колкото и да бях изнервена и притеснена да карам, не исках да умирам.

Джони дойде с ръчната количка и я остави в гаража. След това с Мат разтовариха колите. Отнесохме всичко в кухнята, по-късно щяхме да го подредим. Помислих, че мама ще се разплаче, когато видя водата.

Мат ме попита дали искам да се върна с него и да го придружа до болницата заради трупа на госпожа Несбит. Преди да се съглася, мама не ми позволи.

- Миранда свърши достатъчно работа. Джони, ти ще отидеш с батко си.

- Мамо - погледна я умолително по-малкият ми брат.

- Чу ме - рече тя. - Каза, че искаш да се отнасяме с теб като с възрастен. Тогава се дръж като такъв. Миранда се е сбогувала с госпожа Несбит. Аз също. Сега е твой ред и очаквам да го направиш.

- Добре - измънка Джони.

Звучеше като малко дете и ми се прииска да го прегърна.

- Ще се забавим известно време - предупреди ни Мат. - Не отваряйте вратата. Сигурен съм, че всичко ще е наред, но не рискувайте.

- Ще се оправим - увери го мама. - Внимавайте! Обичам ви и двамата.

След като те тръгнаха, накарах майка ми да изпие една бутилка вода. После и разказах за разговора ми с госпожа Несбит. Извадих диамантения медальон от „чувала на Дядо Коледа“ и й го подадох.

- Беше подарък за петдесетия й рожден ден - отрони мама. - От съпруга й. Имаше голямо парти изненада и мисля, че за нея наистина беше изненада. Боби доведе Сали у дома за партито, така че всички разбрахме, че връзката им е сериозна. По-късно същата година се ожениха.

- Тя ми каза да ти дам албумите и със снимки - осведомих я. - Обзалагам се, че има снимки от партито.

- О, сигурна съм, че има - кимна майка ми. - Ето. Помогни ми със закопчалката. Мисля, че тя би се зарадвала да знае, че нося медальона.

Помогнах й да си го сложи. Толкова беше отслабнала, че ключиците й стърчаха и сякаш щяха да пробият кожата.

- На мен даде тази брошка.

Показах й бижуто.

- Тя обичаше тази брошка - въздъхна мама. - Била е на баба й. Пази я, Миранда! Това е много специален подарък.

След това се заех с работа. Преместих бутилките и каните с вода в кухнята. Подредих храната в килера, а след това смених чаршафите на мама. Взех една тенджера, напълних я с вода и след като я стоплих, измих косата й с шампоан. Скрих бейзболните карти и шоколадовите бонбони.

Мат и Джони се върнаха, когато наближаваше време за вечеря. Бяха видели Питър и нямало проблем да вземат тялото на госпожа Несбит в болницата. След това ядохме салата от риба тон, червен боб и парченца ананас. И вдигнахме тост за най-добрата приятелка, която някога сме имали.