![Артър & Джордж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/8/artr-dzhordzh-bg-download.jpg)
Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
Тъй отлитаха месец след месец, отмина първата година и по-голямата част от втората. На всеки шест месеца родителите му предприемаха дългото пътуване от Стафордшър до Портланд и получаваха разрешение за едночасово свиждане под надзора на тъмничар. Тия посещения бяха мъчителни за Джордж — не защото не обичаше родителите си, а защото мразеше да гледа страданието им. Напоследък баща му му се виждаше остарял и съсухрен, а майка му не смееше да огледа затвора, където лежеше синът й. Джордж трудно намираше верния тон за разговор с тях: ако беше весел, щяха да решат, че се преструва; ако беше тъжен, щеше да натъжи и тях. Затова избираше неутралното поведение — любезно, но безизразно, като на държавен чиновник.
Отначало смятаха, че Мод е твърде чувствителна, за да понесе тия посещения; веднъж обаче тя пристигна вместо майка си. Нямаше много възможност да говори, но всеки път когато я поглеждаше, Джордж срещаше онзи уверен, любещ поглед, който помнеше от съдебната зала в Стафорд. Тя сякаш се опитваше да му вдъхне сили, да предаде нещо от своя ум в неговия без помощта на думи или жестове. По-късно той неволно взе да се пита дали всички не са бъркали относно Мод и нейната предполагаема крехкост.
Викарият не забеляза нищо. Беше твърде зает да разказва на сина си как след смяната на правителството — за която Джордж почти не бе чувал — неуморният мистър Йелвъртън подновил кампанията. Мистър Ваулс замислял нова поредица статии в „Истина“; викарият пък възнамерявал да издаде свой памфлет за случая. Джордж усърдно се преструваше на обнадежден, но дълбоко в сърцето си смяташе ентусиазма му за наивен. Можеха да съберат още подписи, но същността на неговия случай нямаше да се промени, тъй че защо да се промени реакцията на властите? За юриста отговорът бе напълно логичен.
Знаеше също, че вътрешното министерство е засипано с молби от всички затвори в страната. Всяка година биваха подадени четири хиляди затворнически прошения; още хиляди идваха от други източници. Но министерството нямаше нито възможности, нито правомощия да преразглежда присъди; не можеше нито да разпитва свидетели, нито да изслушва адвокати. Можеше само да проучва документи и да дава съответните препоръки на Короната. По тази причина помилванията бяха статистическа рядкост. Би могло да е другояче, ако съществуваше апелативен съд с възможности да взима по-активно участие в борбата с неправдата. Но при сегашното положение вярата на викария, че непрестанните декларации за невинност, подкрепени от силата на молитвите, ще изведат сина му на свобода, изглеждаше на Джордж дълбоко наивна.
Макар и с болка на сърце, трябваше да си признае, че бащините посещения не му помагаха. Те смущаваха реда и покоя на тукашния живот, а без ред и покой едва ли би дочакал края на присъдата. Някои каторжници отброяваха всеки ден до бъдещото си освобождаване; Джордж можеше да оцелее в затворническия живот само като го приема за единствения възможен. Неговите родители накърняваха тази илюзия, накърняваше я и бащината му вяра в мистър Йелвъртън. Може би ако разрешаха на Мод да го посещава сама, тя би му вдъхнала сила, докато от родителите си не получаваше друго, освен тревога и срам. Но знаеше, че никога няма да й разрешат.
Обиските, опипванията и сухите бани продължаваха. Джордж изчете повече исторически книги, отколкото бе подозирал, че съществуват, запозна се с всички класически автори и се захвана с по-дребните. Успя да изчете и годишниците на списанията „Корнхил“ и „Странд“. Започваше да се тревожи, че ще изчерпа запасите на библиотеката.
Една сутрин бе отведен в кабинета на капелана, където го фотографираха в анфас и профил, после му наредиха да си пусне брада. След три месеца щели да го фотографират отново. Джордж се досещаше каква е целта на това досие — то щеше да е налице, ако в бъдеще полицията имаше сериозен повод да го потърси отново.