![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Ще видя.
— За бога! — избухна Сойър. — Да не си се побъркал. Името ти се споменава непрекъснато в полицейските участъци, снимката ти е закачена във всички патрулни коли. И изобщо забрави за къщата на баща ти.
— Защо?
— Защото това е първото място, където ще търсят. Да се върнеш в Бостън, е равносилно на самоубийство.
— Не мога да говоря повече. Виж, Питър, благодаря ти. За всичко. Много съм ти признателен.
— Няма за какво, Чарли.
— Ще ти се обадя по-късно. Питър, страшно ми е нужна помощта ти.
— Съжалявам…
— Какво искаш да кажеш с това „съжалявам“?
— Вървят разни слухове.
— По мой адрес, нали?
— Не бих искал да си загубя разрешителното. Чувам разни работи. Бих искал да ти помогна, Чарли, но не мога. Стой настрана от мен. Заради теб самия и заради мен.
Стоун затвори телефона и се опита да спре такси, нито едно не искаше да спре, нито едно дори не намали заради небръснатия скитник с мазна коса. Най-накрая тръгна към Бостън пеша.
27
Кеймбридж
След малко повече от четири часа Стоун вече стоеше пред каменните стъпала на кеймбриджката поща на Сентръл Скуеър. По пътя се бе сдобил с количка за пазаруване — открадна я пред един супермаркет. Вътре имаше няколко чувала, пълни с боклуци.
Имаше едно преимущество — изненадата. Противниците му — независимо дали това бе полицията, разузнавателните служби, или пък някаква самостоятелна група фанатици, едва ли очакваха, че ще се появи в Бостън. Само луд човек можеше да го стори. Но колко ли отблизо го следяха, докъде ли стигаха наблюденията им? Можеше да са навсякъде или пък никъде.
Пред пощата бяха сирели три коли — полицейска, един стар додж и един чисто нов крайслер. Стоун се спря зад количката си и ги разгледа. И тримата шофьори чакаха. След няколко минути доджът потегли. Шофьорът на крайслера май разглеждаше картата.
Рисковано беше, но в този момент всичко беше рисковано. И все пак, едва ли полицейската кола стърчеше пред пощата заради него — никой не знаеше, че си е взел кутия. Имаше само един ключ и той бе в джоба му.
На стъпалата седяха други двама скитници, които го изгледаха как влачи количката след себе си. И сега какво? Човек не зарязва току-така количката, в която са събрани всичките му вещи.
Стоун затегли количката нагоре по стъпалата, изкачи ги едно по едно, после я прекара през вратата. Нищо. Никой не тръгна след него. Съвсем безопасно.
Пощенската му кутия беше вляво, на отсрещната стена. Дали изглеждаше странно скитник да има пощенска кутия? Само че никой не гледаше.
В кутията си намери реклама на супермаркета и жълта бележка, която го уведомяваше, че г-н Робърт Гил е получил препоръчано писмо. За да го вземе, трябваше да отиде до гишето.
Тръгна през фоайето към опашката с онази провлачена походка, която бе овладял по време на дългото си пътешествие от Согъс. Жената пред него, която приличаше на служителка, излязла в обедна почивка, го изгледа.
„Бостън Глоуб“. Снимката му беше публикувана през последните няколко дни. В „Глоуб“ и сигурно в „Хералд“ най-четените вестници. Дали го беше познала? Стоун заби поглед в земята. Тя се обърна и впери очи в туткавия служител на гишето. Всъщност хората изобщо не очакваха, че ще видят убиец със собствените си очи. Дори самият Чарлз Менсън да застане на опашка в супермаркета, никой няма да му обърне внимание, освен за покупките.
Най-накрая дойде и неговият ред. Той пъхна жълтата бележка в гишето, без нищо да каже.
Пощенският служител го загледа с неприкрито изумление.
— Имате ли някакъв документ за самоличност?
Самоличност!
Ами да, шофьорската книжка. Сети се, че шофьорската книжка на Робърт Гил беше в паспорта му. Извади я и я пъхна към гишето.
Служителят я разгледа, после погледна и Стоун.
— Това не сте вие.
Всъщност снимката там нямаше нищо общо с него.
Стоун го погледна изпод вежди и избоботи.
— Пуснах си брада.
Служителят го изгледа отново, после сви рамене. След две минути Стоун получи новия паспорт на Робърт Гил.