Дяволът не обича да чака [bg]

Залегнал на пода между седалките, Бонд погледна назад по протежение на пътеката. Точно по средата на салона за туристическа класа, стъпила здраво с широко разтворени крака, с изпънати неподвижно напред на равнището на раменете ръце, в които стискаше 9-милиметров макаров, стоеше Скарлет, облечена в чисто нова изгладена униформа на стюардеса от „Бритиш Еъруейс“. Дългата й тъмна коса беше хваната на опашка и се подаваше изпод униформената шапчица.

Мъжът от охраната, който до момента бе седял зад Бонд, се наведе напред към пътеката и стреля по Скарлет. Бонд се възползва от лесната мишена и го гръмна в упор с лугера, който бе взел от колегата му. Тялото на мъжа залитна назад и падна между седалките.

Междувременно поваленият Масуд се бе опомнил и изправил на крака. Скарлет забеляза това и стреля по него със своя макаров, докато Бонд се хвърли в краката му. След миг той го затисна в тясното пространство между седалките на отсрещната страна и се опита да го хване за гушата, но Масуд го отблъсна и произведе един изстрел с големия колт.

Куршумът отнесе прозореца от закалено стъкло и плексиглас на отсрещната страна. От внезапната декомпресия трупът на мъжа от охраната бе засмукан към стената и се залепи върху образувалото се отверстие, като послужи за временна тапа, която спря изтичането на въздуха.

В настъпилата суматоха се чу гласът на Мичъл:

— Не стреляйте! Шибаният автопилот се скапа!

Големият нов самолет, който до момента се беше носил толкова гладко по въздуха, пропадна рязко надолу, но след трийсетина метра се спря, сякаш се бе ударил в твърда повърхност; от сътресението всички нитове на корпуса му изпъшкаха. После с жалостив вой на двигателите насочи носа си към земята и започна бързо да губи височина.

Бонд, Масуд и Скарлет се озоваха на пода.

— Тичай в пилотската кабина, Кен — извика Бонд. — За бога, падаме!

Лицето му беше покрито с кръв от сънната артерия на мъжа, когото бе наръгал с парчето стъкло. Наоколо седалките на първа класа бяха опръскани е кръвта и мозъка на другите двама убийци. Бонд крещеше и ругаеше Кен Мичъл, който беше застанал неподвижно, парализиран от страх, и се държеше за облегалката на близката седалка, сякаш се боеше да не падне. Бонд пропълзя до него и завря дулото на пистолета си в ухото му.

— Ако не отидеш незабавно в пилотската кабина, ще ти пръсна черепа. Хайде, върви! Върви!

Залитайки и подхлъзвайки се по обляната в кръв пътека, Мичъл тръгна напред. Бонд забеляза, че лицето му е изкривено и обляно в сълзи.

— Върви! — извика още веднъж той след него.

Масуд успя да застане за миг неподвижно, колкото да вдигне пистолета и да стреля по Бонд, но от турбуленцията при бързото снижаване на самолета куршумът му попадна в тавана.

По-назад Скарлет се беше хванала за крака на една от седалките. Не стреляше, защото нямаше пряка видимост към Масуд.