![Дяволът не обича да чака [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/8/dyavolt-ne-obicha-da-chaka-bg-download.jpg)
Дяволът не обича да чака [bg]
- Автор: Фолкс Себастьян
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-176-6
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволът не обича да чака [bg]». Краткое содержание книги:
— Не мърдай, Лайтър! — Силвър излезе иззад храста, стиснал оръжието с две ръце. — Горе ръцете! Няма нужда да умираш. Можеш да се върнеш в Америка при избягалите дъщери и изневеряващите съпрузи. Само слушай и изпълнявай. А сега вдигни ръце и ги сложи на тила.
— За кого работиш? — запита Феликс.
— За когото и ти. Само че току-що получих нови нареждания. Искаме британците да нагазят във Виетнам. Нужна ни е тяхната помощ. Дори и на тази цена. С едно малко напомняне от руснаците…
— Ти си луд — каза Лайтър.
— Млъквай! — сопна се Силвър и започна да го претърсва. Като стигна до колта, затъкнат в колана му, се спря. — Я каква голяма стара играчка! — каза той и го прибра в джоба на сакото си. — А сега, лягай долу! С лице към земята!
Феликс се подчини.
— Каза ли на Лангли за оня шибан самолет? — попита той. — За авиолайнера, натъпкан с експлозиви?
— Не знам да е натъпкан с експлозиви — каза Силвър. — Нито пък ти го знаеш със сигурност.
— А какво мислиш, че носи на борда си? Детски играчки?
— Казах им каквото знаех — отвърна Силвър. — По-нататък те си решават какво да правят. Когато картите са на масата, Лайтър, човекът в Белия дом говори последен. Той вижда цялата картина. Ако Русия бъде ударена, това можем да го понесем. Ако на свой ред тя удари Лондон, това вече не е добре. Но ако с това накара британците да си надигнат дебелите задници и да се включат на наша страна във Виетнам, да вземат онази война на сериозно, то това си е чисто и просто тактическа маневра. От време на време всеки трябва да понесе по някой удар. Ако това ти помага да спечелиш боя, толкова по-добре. Значи си струва.
Лайтър се надигна на лакът.
— Но ако вие умишлено не им предоставяте информацията, която им е нужна…
Докато говореше, той забеляза някаква сянка, която бавно пълзеше по земята зад прашните кожени обувки на Джей Ди Силвър. Благодарение на дългогодишния си тренинг като агент на ЦРХ превърнал се в негова втора природа, Феликс се овладя и не реагира по никакъв начин.
Той знаеше само едно — че не бива да спира да говори.
— Подозирам, че не ми казваш цялата истина, Кармен. Разбира се, че ние искаме англичаните на наша страна във Виетнам; разбира се, че в Държавния департамент са готови да изтърпят ограничено нападение, ако преценят, че то ни носи дългосрочни ползи. Но не и това. Това, което се готви сега, е нещо голямо. Много голямо. И знаеш ли какво още си мисля, Кармен? Мисля си за историйките, които съм чувал. За теб и за твоите дилърчета. Мисля, че си се продал. Поддал си се на шантаж. Мисля, че някой от нашите съветски приятели си е поприказвал тихичко с теб, драги…
Силвър изкрещя гневно, вдигна пистолета и се прицели в сърцето на Лайтър, но преди да дръпне спусъка, през носа му бликна кървава каша с парчета мозък. Хамид го бе издебнал изотзад и бе смазал черепа му с едър бял камък. Пукотът от разцепена кост отекна надалеч сред хълмистите околности на Ноушахр.
Феликс се изправи неуверено на крака и със здравата си ръка се подпря на рамото на Хамид.
— Благодаря ти, приятелю.
— Аллаху акбар!
На Феликс му трябваха няколко секунди, за да си поеме дъх.
— Да, мисля, че си прав, Хамид. Бог наистина е велик. А сега да закараме мистър Ализаде вкъщи.
Бонд пресметна, че са във въздуха близо три часа. По яркото слънце наоколо прецени, че вече се намират над Урал.
— Мога ли да говоря с пилота? — запита той мъжа на седалката до себе си. Мъжът поклати глава. Сигурно не говори английски, помисли си Бонд.
— Повикай Масуд — каза той.
Човекът от охраната отново поклати глава.
— Трябва все пак да знам как работи този самолет — каза Бонд. — Повикай Масуд, чуваш ли?
Човекът издаде няколко гърлени звука в ухото на мъжа, който седеше пред тях, и той — издокаран с бейзболна шапка с емблемата на „Чикаго Беърс“, неохотно се надигна и тръгна напред по пътеката. След минута се върна, но не с Масуд, а със самия Кен Мичъл.
— Викат те вече в пилотската кабина — каза Мичъл. — Само, моля те, без излишни геройства!
— А кой пилотира в момента? — запита Бонд.
— Никой. Летим на автопилот. Не е нужно да правиш каквото и да било, докато не наближим целта. Тогава трябва да слезем надолу.
— Знаеш ли защо?
— Не. Колкото и да ти се струва странно, като ми опрат пистолет в главата, не задавам въпроси, а правя каквото ми кажат.
— Мисля, че е време да знаеш — каза Бонд. — В багажния отсек превозваме голямо количество експлозиви. Ще бомбардираме „Златоуст-36“, най-големия склад за ядрени бойни глави на Русия.